Определение № 426 от 16.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3808/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Областна администрация на област С., чрез адв. Х., срещу определение № 133 от 28.07.2022 г. постановено по гр.д. № 2688/2022 г. на ВКС, I-во г.о., с което е оставена без разглеждане поради липса на процесуална легитимация по чл. 304 ГПК молба вх. № 272571/04.03.2022 г. за отмяна на влязло в сила решение №1857 от 27.07.2017г. по гр.д.№617/2017г. на Софийския апелативен съд, с което, след отмяна на решение от 21.02.2013г. по гр.д.№ 3497/2008г. на Софийски градски съд, е уважен предявеният от В. А. М., И.-А. А. А. и А.-А. А. А. срещу държавата положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗВСВОНИ относно недвижими имоти, подробно описани в диспозитива на въззивното решение. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като доводите му са, че когато държавата е предоставила правото на управление върху свои имоти на ведомство, както е в случая, то ведомството и държавата са необходими другари в процеса относно правото на собственост на държавата, тъй като правото на управление и правото на държавна собственост са неотделими едно от друго и съществуват само заедно върху една и съща вещ, като няма право на държавна собственост, което може да се упражнява без обектът на собствеността да е предоставен за управление на ведомство. Сочи, че фактическият състав на придобиване на правото на собственост на държавата се включва във фактическия състав на правото на управление на ведомството, като тези съображения отразяват естеството на държавната собственост като правоотношение, което естество налага решението по спора за собствеността на държавата да е еднакво спрямо нея и ведомството, на което е предоставила управлението на вещта. В частната жалба се твърди, че по въпроса за процесуалното положение на ведомството с предоставено от държавата право на управление на държавен имот, в частност по въпросите може ли то да предявява и отговаря по искове за защита правото на държавна собственост, както и да бъде конституирано в процеса по тези искове като страна, е налице противоречива практика на ВКС, което налага уеднаквяването й. Прави се искане за образуване на тълкувателно дело на основание чл. 292 ГПК с предмет: „В съдебния спор за собствеността върху имот, който е актуван като държавна собственост, какво е процесуалното положение на ведомството, на което държавният имот е предоставен за управление?“. Поискано е настоящето производство да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение. С писмени отговор ответниците И.-А. А. А. и А.-А. А. А., оспорват частната жалба като неоснователна. „БМ Г. истейт“ – Е. - трето лице помагач на страната на държавата като ответник в производството, за решението, по което е поискана отмяна, е изразило становище за допустимост и основателност на частната жалба. С молба от 21.10.2022 г. „БМ Г. истейт“ – Е. е поискало отговорът му на частната жалба да се разглежда като частна жалба срещу определение № 133 от 28.07.2022 г., постановено по гр.д. № 2688/2022г. на ВКС, I-во г.о. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: Частните жалби са неоснователни. За да остави без разглеждане молбата за отмяна като недопустима, в обжалваното определение съставът на ВКС, I-во г.о. е приел, че за да е допустимо разглеждането на молбата за отмяна, последната следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание по чл. 303 или чл. 304 ГПК и да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК, респ. от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК. Прието е, че съгласно чл. 304 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да иска неучаствалият в производството по делото необходим другар по чл.216, ал. 2 ГПК, спрямо когото това решение има сила, независимо, че той не е бил конституиран като страна по делото, а в случая необходимо другарство между Областната администрация на област С., на която с нарочни актове за държавна собственост е предоставено право на управление върху имотите, предмет на приключилия процес за собственост, в който държавата е била ответник, и държавата не е налице. Изложени са мотиви, че не е налице неделимост на спорното правоотношение, предполагаща постановяване на еднакво решение спрямо всички другари, каквато теза е поддържал молителят. Субект на спорното право на собственост върху имотите, за които се твърди,че са държавни и върху които е предоставено право на управление от страна на държавата, остава държавата, която в случая е взела участие в процеса като главна страна- ответник т.е. като самостоятелен правен субект. Областна администрация като юридическо лице с предоставено право на управление /за което право е прието, че не е самостоятелно вещно право, поради което не може да се брани с отделен иск/ в подобна хипотеза би могла да участва в процеса като процесуален субституент на държавата, но именно защото не притежава вещни права върху имота, не се явява необходим другар на държавата. Само в хипотезата на чл. 26, ал. 4 ГПК, ако ведомството с предоставено право на управление предяви правото на собственост на държавата т.е. предяви иск за защита правото на собственост на държавата, то държавата задължително се конституира в процеса като съищец и между нея и ведомството с предоставено право на управление възниква необходимо другарство от вида на задължителното, но по силата на изричната разпоредба на закона. Когато обаче титулярът на правото на държавна собственост, т.е държавата, е предявила иска за защита на правото си сама или е конституирана като ответник по иска, както е в случая, участието на процесуалния застъпник в лицето на ведомството с предоставено право на управление, не е нито задължително, нито необходимо и то не може да иска отмяна, ако не е било конституирано като страна в процеса. Ведомството с предоставено право на управление е обвързано от решението по спора за държавна собственост, но не по силата на неделимост на спорното правоотношение, а дотолкова, доколкото правото му е производно на правото на собственост на държавата. Настоящият състав изцяло споделя фактическите и правни изводи, направени в обжалваното определение. Установено е в процеса, приключил с влязло в сила решение, чe с представените АЧДС № 06990/17.02.2009г. и А. № 06535/14.02.2008г. на Областната администрация на област С. е с предоставено право на управление на имотите, предмет на предявения срещу държавата иск за собственост. В приключилия процес държавата е била конституирана като ответник, т.е. взела е участие като главна страна, което е достатъчно, за да бъде защитено в максимална степен правото й на собственост, в това число и производното от него право на управление върху имотите, което право на управление е предоставено на областната администрация. Обстоятелството, че фактическият състав на правото на собственост на държавата се включва във фактическия състав на правото на управление на ведомството, което не е самостоятелно вещно право, не води до възникване на необходимо другарство в процеса относно правото на собственост на държавата и оттам на извод, че ведомството е легитимирано лице по смисъла на чл. 304 ГПК, което може да поиска отмяна на влязлото в сила решение по иска за собственост против държавата. Като законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Искането за образуване на тълкувателно решение с предмет посочения в частната жалба въпрос и основаното на него искане за спиране на настоящето производство е неоснователно, защото за да се приложи разпоредбата на чл. 292 ГПК е необходимо въпросът, по който се констатира противоречива съдебна практика, да е от значение за изхода на делото, по което е установено това противоречие. В случая какъвто и отговор да бъде даден на въпроса за процесуалното положение на ведомството с предоставено право на управление върху държавен имот в съдебен процес, засягащ собствеността на държавата, то този отговор ще е неотносим към изхода от настоящето производство, в което държавата е взела участие в процеса по предявения иск за собственост като главна страна- ответник по иска. Ако се приеме, че ведомството е процесуален субституент при условията на суброгация т.е. единствено то е надлежен ответник, което изключва всякакво другарство с държавата, то това би имало за последица недопустимост на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, но недопустимостта не може да бъде преодоляна по реда на отмяната по чл.303 ГПК, още по-малко по реда на чл.304 ГПК /предвид липсата на другарство между държава и ведомство/ и следователно не би довело до извод за основателност на частната жалба. Тук следва да се отбележи, че отмяната е способ за преодоляване силата на пресъдено нещо на неправилните съдебни решения, не и за преодоляване на пороци като нищожност и недопустимост. Ако пък се приеме, че ведомството е процесуален субституент на държавата при условията на застъпничество, това означава, че ако ведомството е предявило иск за защита на правото на собственост на държавата или е посочено като единствен ответник по иск за оспорване на държавната собственост /какъвто не е настоящият случай /,то на основание чл. 26, ал.4 ГПК следва да се конституира и държавата и тогава между нея и ведомството възниква задължително необходимо другарство. В хипотезата на процесуално застъпничество, при липсата на специална законова разпоредба, предвиждаща нещо различно от чл.26, ал. 4 ГПК, следва, че ведомството с предоставено право на управление върху държавни имоти, което не е взело участие в процеса против държавата относно собствеността върху същите тези имоти, не е надлежен ответник, не е необходим другар на държавата и не може да иска отмяна по реда на чл. 304 ГПК и по този въпрос данни за противоречие в практиката на съставите, възприемащи тезата за процесуално застъпничество, не е налице. Неоснователен е и доводът на „БМ Г. истейт“ – Е., че препис от молбата за отмяна не е връчен на дружеството и поради това и обжалваното определение е неправилно, като постановено при допуснати от съда съществени процесуални нарушения. На лист 92 от гр.д. № 2688/2022 г. на ВКС, I-во г.о. е приложено съобщение, видно от което препис от молбата за отмяна е връчена на служител на дружеството на 06.07.2022г., от което и следва, че преди постановяване на обжалваното определение процедурата по чл.306, ал.3 ГПК е била изпълнена. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.