Решение № 4620 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7882/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 6184 от 27.06.2025 г., по адм. д. № 916/2025 г. на Административен съд- Хасково /АС-Хасково/, с което по жалба на И. М. А. от [населено място], област Хасково, е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2022г., с изх. № 02-260-6500/1451 от 06.02.2025г. Зам. Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ в частта, в която по схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници/СМлК/ е извършено намаление в размер на 2 252,94 лева. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът-И. М. А., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в изискуемият писмен вид. Съдът е счел, че посочените от органа в обжалваното УП правни основания не водят до изпълнение на въведеното с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК задължение за излагане на фактически съображения за издаване на акта, тъй като въз основа на тях волята на органа не може да бъде проверена. Съдът е посочил, че административния орган излага общи и стандартизирани мотиви за изчисляване на общата оторизирана сума присъща на всички издавани от него уведомителни писма. Мотиви и основания не се съдържат и в графичното отразяване в таблица № 1- посочени са претендирани, намалени и изплатени суми, което обаче може да се дължи на различни фактически и правни основания, които административния орган не е конкретизирал за конкретния земеделски стопанин. Решението е правилно и обосновано. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводът на първоинстанционния съд, че липсата на фактически и правни основания за издаването на акта води до неговата отмяна. Както правилно е възприето от първоинстанционния съд сочените в таблица 1 към уведомителното писмо в графа намаления със сумата 2 252,94 лева, не са посочени конкретни фактически основания, а в обяснителната записка към същата оторизиращия орган е посочил всички възможни основания за намаления- след извършени административни проверки; недостатъчно реализирани количества мляко и/или млечни продукти; при неспазени срокове за подаване и/или редакция на заявлението; при наложена „финансова дисциплина“. Безспорно, на земеделския стопанин следва ясно и без противоречиво да бъде посочено кое от изискванията не е изпълнил за да бъде намалена претендираната от него сума за подпомагане. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АС-Хасково е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, и този съдебен акт трябва да бъде оставен в сила. Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната по касация страна за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 380 евро, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правни услуги и съдействие от 25.07.2025 г. с адвокат Д. Попов, на основание чл. 38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,