Определение № 9614 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9276/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Я. Б. Г. от гр. Бургас, чрез адв. Р. Тетрадова от АК-Бургас, срещу Определение № 7202 от 07.08.2026 г. по адм. дело № 1796/2026 г. на Административен съд - Бургас (АС-Бургас). С определението е отхвърлено искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № GPАМ - 1481604/28.07.2026 г., на младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" (ПП) при ОДМВР Сливен, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "з", "гг" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца". Частният жалбоподател – Я. Б. Г., счита, че определението е неправилно, тъй като според него съдът не е взел предвид изложените от него доводи и представените доказателства. Сочи, че от предварителното изпълнение на заповедта за него ще настъпят значителни или трудно поправими вреди. В конкретния случай отнемането на СУМПС засяга пряко правото на упражняване на професия на частния жалбоподател. Налице е реална възможност за прекратяване на трудовото му правоотношение и оставане без доходи. Иска се определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът – младши автоконтрольор в сектор "ПП" при ОДМВР Сливен, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение АС-Бургас е отхвърлил искането на Я. Б. Г. за спиране на предварително изпълнение на Заповед № GPАМ - 1481604/28.07.2026 г., с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", "гг" ЗДвП. За да постанови определението си АС-Бургас е посочил, че жалбоподателят твърди, че предварителното изпълнение на заповедта му причинява значителни и трудно поправими вреди. Същият е назначен на длъжност "шофьор" и невъзможността да управлява МПС ще го лиши от възможност да упражнява трудовата си дейност и да получава доходи. Първоинстанционният съд е анализирал относимите разпоредби на ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Изложил е, че посочените лични затруднения не могат да се противопоставят на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на публичния интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона. Тези причини не опровергават и не надделяват над мотивите, дали основание на законодателя за допускане на предварителното изпълнение на този вид актове. Приел е още, че Я. Б. Г. не е представил доказателства относно вероятността за настъпването на твърдените от него вреди. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е оставил без уважение. Определението е неправилно. Със Заповед № GPАМ 1481604/28.07.2026 г. младши автоконтрольор в сектор "ПП“ при ОДМВР Сливен е приложил ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", "гг" ЗДвП - "временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца". ПАМ е приложена заради това, че на автомагистрала Тракия на 269 км м посока към гр. Бургас водачът е управлявал товарен автомобил Мерцедес Вито с рег. № [рег. номер] собственост на ДЕПЛАН ООД, като при извършената проверка е установено, че МПС е без задна регистрационна с регистрационен номер. В акта изрично е вписано, че водачът е заявил, че вероятно табелата е паднала по пътя. Между страните не се спори, а се установява и от представените по делото доказателства, че Я. Б. Г. работи като "шофьор“ в ДЕПЛАН ООД. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. По делото не се спори, че предварителното изпълнение на мярката би довело до невъзможност Я. Б. Г. да управлява МПС и да извършва трудовата си дейност. Съобразявайки горните обстоятелства се налага извод, че заявените от жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява трудовите си задължения и вероятността за възникване на основания за неустойки, поради невъзможността за осъществяване на договорени и заплатени транспортни услуги се явяват противопоставими и надделяващи над предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. Успоредно с това Върховния административен съд е имал възможност да постанови, че при преценката за законосъобразност съдът следва да съобрази не само формалното наличие на предпоставките за прилагане на ПАМ, но и дали при конкретните факти административната принуда действително реализира преследваната от закона цел.... И когато към момента на издаване на акта или непосредствено след това са настъпили обстоятелства, от които следва, че защитимата от закона цел е вече постигната, продължаването на административната принуда не може да се разглежда изолирано от конкретната фактическа ситуация и не може да се ползва с презумпция за автоматична съразмерност. (в този смисъл Определение № 533/19.01.2026 г. по адм. дело № 12298/2025 г., Определение № 1738/16.02.2026 г. по адм. дело № 1267/2026 г. и Определение № 1661/13.02.2026 г. по адм. дело № 979/2026 г. на ВАС и др.). В случая жалбоподателят не е собственик на управляваното от него моторно превозно средство и въпреки обективната безвиновна отговорност за вмененото му с оспорената заповед нарушение, чиято законосъобразност е въпрос по същество, то следва да бъде съобразено, че конкретното МПС Мерцедес Вито с рег. № [рег. номер] е надлежно регистрирано, а предната регистрационна табела е била налична и поставена на определеното място. При така установеното съдът приема, че следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение като законоустановена мярка, която е приспособена към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта. По този начин спирането на изпълнението привременно брани заплашената правна сфера на жалбоподателя. То се изразява в спиране на действието на невлезлия в сила акт спрямо адресата, като в този случай настоящият съдебен състав съобразява и наличието на специфики в интензитета на правното въздействие. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение