Решение № 3222 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6962/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Кмета на Община Варна, чрез процесуален представител, срещу решение № 5100 от 12.05.2025 г., постановено по адм. дело № 535/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменен мълчалив отказ на същия орган да извърши административна услуга - заверка на подадена молба-декларация за снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, заявена с вх. № 013686ВН/07.02.2025г., подадено от А. Г. Г. и преписката е върната на административния орган за извършване на административната услуга в 7-дневен срок, в изпълнение на дадените указания по приложението на закона. Със същото решенеи касаторът е бил остден да заплати на ответната в настоящото производство страна сторените по делото съдебноделоводни разноски. Касаторът твърди неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, постановено при нарушаване на процесуалноправните норми. Моли атакуваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът – А. Г. Г. в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователна на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АдмС – Варна е отменил мълчалив отказ на кмета на Община Варна за извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на подадена молба-декларация за снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка по Заявление 013686ВН/07.02.2025г., подадено от ответника Г. и преписката е върната на административния орган за извършване на административната услуга в 7-дневен срок от получаването й. За да достигне до този правен резултат, административният съд е приел, че искането с което е сезиран кмета на Община Варна, подадено от Г., е за извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на молба-декларация по чл. 587 от ГПК за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], [вилна зона], обл. Варна. Заявлението е било приложено като част от административната преписка. Видно от преписката, към него са били приложени удостоверение от Дирекция „Местни данъци за подадена декларация от страна на заявителя по реда на ЗМДТ и актуална скица на поземления имот. Не се спори между страните, че заверка не е била извършена в нормативноопределения за тази услуга срок. С оспореното решение Съдът е приел, че мълчаливия отказ за извършване на административна услуга, на основание чл. 21, ал. 3 от АПК, е правнорелевантно бездействие, което по силата на правна фикция е приравнено на индивидуален административен акт – отказ на основание чл.58, АПК, която услуга в съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.2, вр. чл.21ал.3 АПК е следвало да бъде извършена според първоинстанционния съд в 7-дневен срок, но не е било сторено. Първостепенният съд е обосновал извод, че с изтичането на срока и констатираното бездействие на органа е бил обективиран в правния мир оспореният мълчалив отказ. Преценил е, че по отношение на него намират приложение правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК и редът за административно и съдебно оспорване. Според същата съдебна инстанция оспореният мълчалив отказ изхожда от компетентен орган, но е незаконосъобразен. За да достигне до този правен извод съдът е взел предвид това, че исканата от оспорващия административна услуга е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху недвижими имоти. Правилно в тази връзка е преценено, че се касае за документ, необходим за признаване на право по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Установил е, че законодателят в разпоредбата на чл. 587 от ГПК е регламентирал реда за установяване правото на собственост, като компетентността за издаване на констативен нотариален акт в тази хипотеза принадлежи на нотариуса. В тази връзка е заключил, че нотариусът, а не административният орган, носи тежестта и отговорността да прецени дали е основателно претендираното право, вкл. дали е налице основанието за придобиването му. Разяснил е, че административният орган при заявената услуга е бил длъжен при условията на обвързана компетентност да отрази необходимата на нотариуса информация за съответният имот и че е липсвало основание да не стори това. Предвид горното АдмС – Варна е отменил мълчаливия отказ на кмета на Район Подуяне при Столична община и е изпратил преписката на същия с указания за произнасяне в 7-дневен срок от получаването й. След преценка на доказателствената съвкупност съдебният състав намира, че оспореното Решение е валидно, допустимо и правилно. Мотивите за това са следните: Административният съд се е произнесъл на база наличните в преписката доказателства, като е счел същите за относими към спора, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните по съществото на спора, и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По съществото си заявената услуга представлява искане за обективиране на волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Правилен е правният извод на първоинстанционния съд, че при наличие на всички пререквизити за това – например заплатена държавна такса, представена скица, предложени свидетели административният орган е обвързан от задължението да отрази правнорелевантната информация за имота, предмет на обстоятелствена проверка, ирелевантно дали същата е в подкрепа на заявеното от жалбоподателя или не. В случай, че част от изискуемите предпоставки не са били налични, това обстоятелство е основание за изискване от страна на органа нередовностите да бъдат надлежно отстранени в срок. В конкретния случай компетентният орган не е изпълнил това свое задължение в срок. Ясно е, че предвид разпоредбата § 1, т. 2, б. "б" от ДР на Закона за администрацията, във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК и при съобразяване фактите по делото, според които след като органът не е извършил услугата в нормативноустановения срок и в същият не е изложил изрично съображенията си в писмена форма, е налице отказ за извършване на административна услуга, който отговаря на критериите на чл.58 АПК за мълчалив такъв. Тази услуга е елемент от сложния фактически състав на охранителното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК. Административният орган е следвало да се произнесе с изрично свое волеизявление за заявения имот, ирелевантно от съдържанието му, но не го е сторил в срок. Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай не се спори между страните за това, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа, че е заплатена дължимата административна такса, че са били представени необходимите приложения, за да бъде извършена услугата. Като не се е произнесъл в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това, административният орган е бездействал без основание, поради което незаконосъобразният мълчалив отказ правилно е бил отменен от първостепенния съд. Възраженията в касационната жалба са свързани единствено с недоволство от резултата на делото и с твърдения за пропуски на първоинстанционния съд да установи надлежно упълномощаване процесуалния представител на жалбоподателя. Доколкото пред първоинстанционният съд е представен договор за правна защита и съдействие, макар и с дата следваща тази на депозиране на жалбата, същият санира първоначалният пропуск, тъй като предоставя пълни права на адвоката по делото. Що се отнася до размера на възнаграждението, същият е близък до минималния, предвиден в Наредба№1 за възнагражденията за адвокатска работа по този вид дела, поради което не може да се разглежда като прекомерен. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лева. Същите съобразно разпоредбата на чл.12 от Закона за Въвеждане на еврото в Република България, следва да бъдат превалутирани, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, а закръгляването се извърши по реда на чл.13 от същия нормативен акт. В този случай равностойността на 1000,00 лева в евро възлиза на 511,30 (петстотин и единадесет евро) и 30 е.ц. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение