Определение № 405 от 31.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3286/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Д. Б., Д. Й. Б. и [фирма] против определение № 6/06.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 6958/2013 г. от състав на ВКС, трето отделение на гражданската колегия. Ответникът по частната жалба не е взел становище. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, състав на ВКС е приел, че подадената против определение на въззивен съд частна жалба е процесуално недопустима и е оставил същата без разглеждане. Производството по гр.д.№ 6958/2013 г. по описа на ВКС е образувано по частна жалба на Л. Д. Б., Д. Й. Б. и [фирма] против определение на състав на Апелативен съд – София, с което е отменено определение на СГС, І-4 състав, за спиране на производството по гр.д.№ 14374/2010 г. и делото е върнато на СГС за продължаване на процесуалните действия. В разпоредбата на чл.274 ГПК е посочено кои определения подлежат на обжалване по реда на инстанционния контрол – това са определенията, чието обжалване е предвидено изрично в процесуалния закон, както и тези, с които се прегражда по-нататъшното развитие на процеса. Определение, с което се отменя определение за спиране на производството по делото, не прегражда хода на делото, доколкото делото се връща за продължаване на производството по него, а и неговото обжалване не е изрично предвидено в ГПК. Частната жалба, подадена против определение, с което се отменя определение за спиране, не подлежи на обжалване, като постановеното в този смисъл определение на състава на ВКС, обжалвано с настоящата частна жалба, следва да бъде потвърдено. Изложените в частната жалба доводи касаят основателността на искането за спиране, не е доводи за обжалваемостта на определението на въззивния съд, в каквато насока са доводите на ВКС в обжалваното определение. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия