Определение № 238 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4172/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С молба вх. № 2170 от 05.03.2018 г., подадена от Г. С. А., е поискано допълване на постановеното по настоящото дело решение № 252/18.02.2019 г. в частта за разноските. Иска се присъждане на разноски за адвокатски възнаграждения за трите съдебни инстанции. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор на молбата, подаден от М. В. С., в който се поддържа, че Върховен касационен съд не дължи произнасяне по направеното искане за присъждане на разноски пред предходните инстанции, тъй като такива са присъдени в постановените решения от Софийски районен съд и Софийски градски съд.Заявява, че е платила дължимите разноски, а отделно подаденото искане с правно основание чл. 248 ГПК е недопустимо, тъй като не е представен списък на претендираните разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе взе предвид следното: Производството по настоящото гражданско дело е образувано по касационна жалба на М. В. С., подадена чрез адв. М. М., против въззивно решение № 4850/04.07.2017 г., постановено от Софийски градски съд, по гр.д. № 15335/2016 г., с което е отменено решение № 15969/13.10.2016 г. по гр.д. № 6478/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което Г. С. А. е осъдена да заплати на М. В. С. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на действия на ответницата, извършени на 08.04.2013 г., 09.05.2013 г., 12.06.2013 г., 24.07.2013 г., 02.08.2013 г. и 21.08.2013 г., които вреди се изразяват в претърпени болки и страдания от предизвикан обрив по тялото и крайниците на ишцата, както и в морални страдания, изразяващи се в увреждане на авторитета на ищцата на работното място, злепоставяне пред колегите и клиентите на „Ю. с. ц.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 07.02.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, както и в частта, с която Г. С. А. е осъдена да заплати на М. В. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 536, 90 лв. и вместо това е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата до размера от 3 000 лв. и е присъдил разноски от още 445 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство и сумата от 450 лв., представляваща разноски за въззивното производство. В касационната жалба се съдържа искане за допускане до касационно обжалване и отмяна на въззивното решение, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 3 000 лв., присъждане на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, както и заплащане на сторените разноски. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – Г. С. А., подаден чрез адв. Г. Б.. Поддържа се, че касационната жалба е процесуално недопустима, както и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество е неоснователна. Претендират се разноски за касационното производство. Приложен е списък на разноски, от който е видно, че е направен разход за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., както и договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой от Г. С. А. на адв. Б.. С определение № 592/28.06.2018 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване. Страните не са се явили в открито съдебно заседание, проведено на 22.10.2018 г. По делото е постъпило становище-молба с вх. № 8983/19.10.2018 г. от М. В. С., подадено чрез адв. М., с приложен списък на разноски. С решение № 252/18.02.2019 г. по настоящото дело е отменено въззивно решение № 4850/04.07.2017 г. по гр.д. № 15335/2016 г. по описа на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. В. С. иск против Г. С. А. с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 1 500 лв., както и в частта за присъдените разноски. Г. С. А. е осъдена да заплати на М. В. С. сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 07.02.2014 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 675, 50 лв.Решението в останалата част е оставено в сила. Молбата за допълване на постановеното решение по чл. 290 ГПК, в частта за разноските, е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на решението и е основателна. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. В случая касационната жалба е частично основателна, т.е. за сумата от 1 500 лв., а за сумата от 1 500 лв. е приета за неоснователна, доколкото въззивното решение отхвърля предявения иск за сумата от 3 000 лв.,поради което ответникът по касация има право на разноски в касационното производство съобразно неуважената част от иска или в случая има право на половината от сторените разноски пред ВКС, а именно 250 лв. От приложения към отговора договор за правна защита и съдействие е видно, че е заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лв.Приложен е и списък на разноските, който макар да не е подписан е приложен към изявление, изходящо от страната. Съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноски, поради което е налице основание за допълване на постановеното решение в частта за разноските.В случая не сме изправени пред хипотезата за изменение на присъдените разноски, поради което и списъкът не е процесуална предпоставка за разглеждане на искането за допълване на решението,в частта за разноските. Г. С. А. е поискала допълване на постановеното решение и с разноските, сторени пред предходните инстанции, което искане настоящият състав намира за неоснователно. На първо място СРС е присъдил разноски в размер на 445 лв.,с оглед отхвърления размер на иска/ над 3 000 лв. до пълния предявен размер от 6 000 лв./ и решението му в тази част е влязло в сила. Въззивният съд също е присъдил разноски на А. в размер на 895 лв./още 445 лв.за първата инстанция и 450 лв. за въззивна инстанция/, предвид обстоятелството, че е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът на М. В. С.. Настоящият състав е отменил частично въззивното решение, включително и за съответната част от дължимите разноски,т.е. за сумата от 447,50 лв. Следователно разноски на молителката за долните инстанции са присъдени. Нещо повече с отговора на молбата за допълване на решението, в частта за разноските, насрещната страна изрично е заявила и е представила доказателства, че е заплатила дължимите от нея разноски в общ размер от 892, 50 лв., представляващи сбора от 445 лв. – присъдени разноски СРС и 447,50 лв. – половината от присъдените разноски пред СГС, съобразно изхода на касационното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отделение