Решение № 2767 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8040/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Управителния съвет на Национален фонд "Култура", чрез адвокат Ставрева, против решение № 14654/29.04.2025г., постановено по адм. дело № 11501/2024г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК, като се посочва, че извършените с оспореното решение промени не са създали по-неблагоприятни условия за участие в обявените конкурси „Любителско изкуство“ и „Фестивали“, като наред с това сроковете за подаване на документацията са били удължени с цел предоставяне на възможност за кандидатите да ги редактират съобразно новите изисквания, за което се сочи, че кандидатите са били уведомени. В срока за оспорване е била подадена и втора касационна жалба от същата страна, чрез друг процесуален представител, която е доразвила изложените в първата жалба възражения, като е посочила, че от мотивите на съдебният акт не ставало ясно какъв точно е порокът на оспорвания административен акт. Според изложението в касацационната жалба съдът е констатирал четири порока на производството по приемане на оспорения административен акт, като за един от тях изрично е заключил, че не представлява съществено процесуално нарушение, а за втори е възприел обратната теза, без обаче според касатора да излага мотиви за характера и ефекта на другите две нарушения. В тази връзка излага предположения, че порокът свързан с липсата на компетентност от страна на УС на Фонда да приема решения със съответния предмет по-скоро изключва този за допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на чл.66-69 АПК, тъй като води до нищожност на оспорения административен акт. На следващо място е оспорен изводът на съдебния състав за наличие на правен интерес от оспорване на Решението на Управителния съвет на Фонд „Култура“. Обръща се внимание, че с промените фактически са отпаднали някои от формалните изисквания на процедурата. Счита, че съдебният състав не е обърнал внимание и на обстоятелството, че по отношение на подалите заявления кандидати не е било поставяно условие за повторно кандидатстване. Обяснено е подробно, че по отношение на декларацията за участие е предоставен допълнителен алтернативен способ за подписването й. По отношение на творческите биографии се сочи да е отпаднало изискването на такива за целия творчески екип, за който е предвиден хонорар, като вместо това е предвидена възможност такива да се представят само за ключови участници от проектното описание. По отношение на изискванията за представяне на собствения принос като променена се сочи единствено, че е въведено облекчение, а именно възможността финансовото съучастие да бъде концентрирано в отделни пера, а не да бъде 20% от всяко от перата в бюджета, като се обяснява, че промените са предвидили техническата комисия да приема и документи и бюджетни формуляри, които са регистрирани и подадени съгласно предходните правила. На база изложеното касаторът обосновава извод, че промените не са засегнали по никакъв начин, съответно не са влошили положението на подалите заявления участници, с оглед на което се обосновава извод за липсата на правен интерес от страна на Фондация „Култура“ Перник да оспорва приетите изменения. На последно място оспорен бива и изводът на първоинстанционния съд, че УС на Фонда не е разполагал с материална компетентност да изменя условията. В тази връзка се позовава на мотивите на съда, според които приложима за спорната процедура е била Наредба Н-5 от 27 юни2007г. за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от НФК на основание §2 ал.1 от ПЗР на Наредба №6 от 21ноември 2024г. В тази връзка се позовава на чл. чл.4, ал.1 от приложимата според първостепенния съд Наредба. Желае съдебният акт да бъде отменен, а жалбата против оспореното решение отхвърлена с акт по същество. Претендира съдебноделоводни разноски. Ответната страна – Фондация „Култура“ Перник, чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа позиция за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Процесуалният представител на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, а по същество за основателна. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил оспорвания административен акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“, с което са въведени промени в одобрените условия и срокове за кандидатстване по програми на фонда, има еднократно правно действие по отношение на конкретните конкурсни процедури, като с него се създават права и се вменяват задължения за неопределен кръг лица – потенциални кандидати, поради което актът има характер на общ административен акт. Първоинстанционният съд е приел за безспорно между страните и установено от представените по делото доказателства, че с издадени от изпълнителния директор на НФК заповеди № 3-301-13/06.08.2024 г. и № 3-301-14/06.08.2024 г. са били обявени конкурси по програми „Любителско изкуство“ и „Фестивали“, със срокове за подаване на проектни предложения съответно до 12.09.2024 г. и 11.09.2024 г., както и че фондация „Култура Перник“ е подала проектни предложения по двете програми. От протокола на проведеното на 28.08.2024 г. извънредно неприсъствено заседание на УС на НФК съдът е установил, че са приети решения за частична промяна на условията за кандидатстване и за удължаване на сроковете по вече обявените програми, както и че са изменени изискванията към част от конкурсната документация. Съдът е възпроизвел съдържанието на приетите изменения, отнасящи се до подписването на декларации за участие, представянето на творчески биографии, изискванията за собствен принос при проекти с бюджет над 15 000 лв. и отпадането на ограничението относно дейности, осъществявани извън територията на Република България. Първоинстанционният съд е установил, че в протокола е посочено, че удължаването на сроковете има за цел да се даде възможност на кандидатите да редактират проектните си предложения, както и че техническата комисия ще приема документи, подадени съгласно действащите до този момент условия. Съдът е приел, че в протокола не са посочени правни основания за приемане на решението. Въз основа на формирането на колективния орган съдебният състав въз основа на събраните доказателства е счел, че УС на НФК към момента на приемане на решението е заседавал в законосъобразен състав, при наличие на кворум и с изискуемото мнозинство, както и че заседанието от 28.08.2024 г. е било ръководено от заместник-министър на културата въз основа на изрично пълномощно. Прието е за безспорно, че за заседанието не е бил изготвен и предварително публикуван дневен ред на интернет страницата на НФК. По-натам първоинстанционният съд е обсъдил правомощията на УС на НФК съгласно чл. 27, ал. 1 ЗЗРК в приложимата редакция и е приел, че към датата на оспореното решение управителният съвет не е разполагал с правомощие да приема или изменя условията за провеждане на конкурсите, като е съпоставил тази уредба с разпоредбите на чл. 32а ЗЗРК относно правомощията на изпълнителния директор и с липсата към този момент на приета наредба по чл. 32а, ал. 1 ЗЗРК. Съдът е приел, че за процесните конкурси е бил приложим действащият към момента подзаконов нормативен акт – Наредба № Н-5 от 27.06.2007 г., която не съдържа уредба, допускаща промяна на вече одобрени условия и образци на конкурсна документация. Относно реда за приемане на решението първоинстанционният съд е приел, че макар законът да не предвижда изрично извънредно неприсъствено заседание на УС на НФК, към релевантния момент са били приложими Правилата за организацията на работата на УС, допускащи неприсъствено заседаване. Съдът е установил, че не е спазена процедурата по изготвяне и предоставяне на проект на протокол за гласуване в предвидения срок, както и че протоколът е подписан със значително закъснение, но е счел, че това нарушение не е самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение, доколкото протоколът е подписан от повече от половината членове на управителния съвет. Същевременно първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспореното решение не са спазени изискванията на чл. 66–69 АПК, тъй като заинтересованите лица – кандидатите, подали проектни предложения при първоначалните условия – не са били уведомени и не им е била предоставена възможност да участват в производството чрез предложения и възражения. Прието е било, че те не са били информирани и за причините, поради които са изменени изискванията към конкурсната документация. Съдът е приел още, че оспореното решение не съдържа изложени фактически и правни основания, от които да се установят причините за промяната на условията за кандидатстване, което препятства възможността за ефективна защита на адресатите и за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност. С оглед на тези доводи, като издаден при допуснати съществени нарушения на изискването за форма оспореният по делото акт е бил приет за незаконосъобразен и отменен. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на адм. съд е недопустимо, поради липсата на правен интерес от оспорване. Касационната инстанция намира за основателни съображенията на касатора, че подадената жалба до адм. съд е недопустима, като подадена от лице, което не е засегнато от действието на оспореното решение. Съдът намира, че жалбоподателят не разполага с правен интерес от оспорването, доколкото жалбоподателят към момента на решението вече е бил надлежнорегистриран участник в провежданата процедура, поради което изменението на условията за участие в същата по никакъв начин не са засегнали правото му на участие, респ. произхождащите от същото права и задължения. В този смисъл актът не поражда за него опасност от неблагоприятни правни последици, което е достатъчно да обоснове липсата на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК. Самият жалбоподател обосновава правния си интерес именно с обстоятелството, че вече е подал заявление по предходните правила, като е пропуснал да уточни, че кандидатите с приети вече заявления не са били задължени да подават повторно такива. С приемане на заявлението му, кандидатът е реализирал своето право на участие в заявените програми на фонда, поради което липсва дори и теоретична възможност за засягане на негови права и интереси. Правният интерес от оспорването на всеки вид административен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването пред съд. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Според решение № 21 от 26 октомври 1995 г. по к. д. № 18/1995 г. на Конституционния съд на РБ задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова "засягане" е необходимо условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени. Правният интерес следва да бъде пряк, личен и непосредствен. Постановеното по оспорване на лице без правен интерес съдебно решение е недопустимо, поради което, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, то следва да бъде обезсилено, а съдебното производство – прекратено. При този изход от спора на касационния жалбоподател се дължат разноски по размер доказан и индивидуализиран в списъка на разноските до сумата от 650,21 евро. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение