Определение № 7908 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1995/2026 г.

Производството е по реда на 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. Б. Н., чрез адв. Иванова, за изменение на решение № 5199/13.05.20026г. по адм. дело № 1995/2026г. на Върховния административен съд в частта за разноските. Подателката на искането твърди, че на насрещната страна не следва да се присъждат разноски, тъй като доказателства за реално извършени разхода не са представени, както и че разноските са присъдени в полза на юридическо лице, което не е страна в процеса. Излага съображения, че списък с разноските на насрещната страна не й е представен, както и че не са съобразени направените от нея възражения за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Моли решението в частта за разноските да бъде отменено или да бъде изменено, като се намали съобразно направените възражения за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от насрещната страна. Прави искане за освобождаване от такси и разноски, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Иванова за настоящото производство, която осъществява процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗА. Ответникът и.д.председател на Българския институт по метрология оспорва искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Като взе предвид направеното искане и данните по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд отменя решение № 39581 от 27.11.2025 г. по адм. дело № 5472/2025 г. на Административен съд София– град и вместо него постановява нов съдебен акт, с който отхвърля жалбата на Д. Б. Н. против заповед № 3/02.05.2025 г. на председателя на Българския институт по метрология. Със същото решение съдът осъжда Д. Б. Н., да заплати на Българския институт по метрология сумата 1569.67 разноски по делото пред двете съдебни инстанции, включващи държавна такса за касационното производство в размер на 35,79 евро и 1533, 88 евро възнаграждение за адвокат общо за двете инстанции. Адвокатското възнаграждение е присъдено съобразно доказателствата за действително извършени разходи и в пълен размер за всяка съдебна инстанция, без да е съобразено, че възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е заявено своевременно от Д. Н. в производството пред първата съдебна инстанция (л.344 от делото). При тези факти Върховният административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските, е подадено в едномесечния срок по чл. 176а, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество, е основателно. Решението, чието изменение се иска е постановено в касационно производство, образувано по касационна жалба на и.д. председател на Българския институт по метрология. С оглед изхода на спора разноски се дължат на административния орган, касационен жалбоподател и ответник пред първата инстанция на основание чл. 143, ал. 3 АПК и такива са присъдени на Българския институт по метрология, юридическото лице, в чиято структура е административният орган по арг. от §1, т. 6 от ДР на АПК. Липсва норма, която да не позволява административните органи да се представляват от адвокат в съдебните производства, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение се включва в разноските, дължими на страната, ако са доказани. В случая претендираните от административния орган разноски, представляващи възнаграждение за адвокат за двете съдебни инстанции са присъдени изцяло, съобразно представените доказателства за действително заплатен адвокатски хонорар на процесуалния представител на страната адв. Коцева за всяка съдебна инстанция, без да е съобразено направеното от Н. в хода на производството пред първата инстанция възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Това възражение не е обсъдено от касационния съдебен състав при постановяване на съдебното решение, поради което този пропуск следва да бъде поправен в хода на настоящото производство. При преценка на фактическата и правна сложност на спора съобразно проведените от първоинстанционния съд две съдебни заседания, в които доказателства са представени изключително от ответната страна, възражението на прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение се явява основателно. Поради това същото следва да бъде намалено на сумата 511. 29 евро в съответствие с размера на адвокатското възнаграждение за дела с такъв характер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Тази сума съответства на характера на производството и на обхвата на вложения труд за адвокатска защита по проучване и анализ на доказателствата и на нормативната уредба, участие в открити съдебни заседания и извършените процесуални действия. Поради това не са налице основания за определяне на възнаграждение под размера, посочен в наредбата. В този смисъл е решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С-438/22, според което съдът следва да извършва преценка на релевантните обстоятелства за всеки конкретен случай. Не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение в касационното производство, тъй като възражение за прекомерност не е направено до приключване на устните състезания в касационната инстанция, поради което същото следва да бъде присъдено в претендирания размер от 766,94 евро. Доводът, че списъкът с разноски не е представен на ответницата Н. до приключване на касационното производство, е неоснователен. Разноските от касационния жалбоподател са поискани с своевременно с касационната жалба и с молба от 14.04.2026г., към която е приложен списък на разноските. Молбата и списъка са представени по делото и са на разположение на насрещната страна седмица преди заседанието, в което делото приключва. Следователно ответницата по касационната жалба е имала възможност да се запознае молбата и приложения списък при полагане на необходимата грижа. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че Д. Н. дължи на Българския институт по метрология сумата 1278,23 евро разноски за адвокатско възнаграждение общо за двете съдебни инстанции. В този смисъл следва да бъде изменено съдебното решение. Производството по чл. 176а АПК е акцесорно по характер и цели да отстрани процесуален пропуск, допуснат при произнасянето на съда относно разноските. Преценката за наличие на основания за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските се извършва съобразно исканията и доказателствата, направени до приключване на устните състезания. Нови искания включително за освобождаване на Н. от заплащане на държавна такса и разноски, не могат да бъдат разгледани. По тези съображения в това производство разноски също не се дължат и не могат да бъдат присъждани, а претенцията на Н. за присъждане на разноски на адв. Иванова е неоснователна. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,