Определение № 10287 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9771/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на З. С. К., Я. З. И. и А. З. К. срещу определение № 24900 от 21.07.2025 г., постановено по адм. дело № 7535/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането им за спиране на принудителното изпълнение на заповед №ДК-02-СО-29/21.04.2010 г. на началника на Сектор „София“ към РДНСК-Югозападен район. Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно и излагат доводи по съществото на спора. Молят съдебният акт да бъде отменен със законните последици. Ответникът – началник на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез юрк. Манолова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в частната жалба, представените с нея доказателства и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено по следните съображения: Обжалваното определение, с което е отхвърлено искането за спиране на принудителното изпълнение, е постановено в производство по Глава седемнадесета „Изпълнение на административни актове и съдебни решения по административни дела", раздел VІ „Обжалване на действията на органа по изпълнението" АПК - чл. 294 и сл. АПК, образувано по оспорване на постановление изх. № СО-4007-03-033/ 12.06.2025г. на органа по принудителното изпълнение. Съгласно чл. 297, ал. 4 АПК жалбата срещу действия на органа по изпълнението не спира изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаването на спора. Според изричния текст на чл. 297, ал. 4, изр. 2 определението за спиране не подлежи на обжалване. Следователно инстанционен съдебен контрол върху тази акт не е предвиден, поради което оспорването е недопустимо. По тези съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящото дело да бъде прекратено. Това определение не подлежи на оспорване и съгласно общите правила на чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК, според които на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по - нататъшното развитие на производството и в случаите, изрично посочени в закона. Определението, с което съдът отхвърля искането за спиране на изпълнението, не прегражда по - нататъшното развитие на производството и оспорването му не е изрично предвидено, поради което не подлежи на инстанционен съдебен контрол. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4 АПК вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,