Определение № 376 от 13.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3774/2017 г.

ВКСIII гражданско отделение13.10.2017 г.

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение №.303/16.06.17 по г.д.№.1929/17 на Върховния касационен съд, ІV ГО. Определението e окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.303/16.06.17 по г.д.№.1929/17 на Върховния касационен съд, ІV ГО, жалба вх.№.646/16.02.17 на [фирма] срещу определение от 2.02.17 по ч.г.д.№.9/17 на Окръжен съд Монтана е оставена без разглеждане като процесуално недопустима–подадена от лице, което упражнява чужди права. Ответните страни не вземат становище. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С частната жалба, която е оставена без разглеждане от ВКС, жалбоподателят [фирма] (ответник в първоинстанционното производство) атакува определение от 2.02.17 на Окръжен съд Монтана – с което е потвърдено разпореждане на Районен съд Монтана за връщане на подадена от [община] (трето лице помагач по делото) въззивна жалба (срещу първоинстанционно осъдително решение по предявен срещу [фирма] иск) поради неотстраняване на нередовност (невнасяне на дължима държавна такса). Определението от 2.02.17 е постановено по процесуално правоотношение, възникнало по повод подадена от третото лице помагач [община] въззивна жалба. В рамките на същото на подалата жалбата страна са дадени указания за отстраняване на нередовност и впоследствие, предвид неизпълнението им, е постановено разпореждане за връщане на жалбата. Поради това именно страната, подател на частната жалба - чието право на обжалване е засегнато от връщането й, е единствено процесуално легитимирана да атакува разпореждането за връщане. Ответникът по делото [фирма] не би могъл да упражнява нейните права, не участва във възникналото с нея правоотношение по повод жалбата й и подадената от него частна жалба срещу разпореждането за връщането й е недопустима. При несъгласие с постановеното първоинстанционно решение [фирма] като ответник по иска е разполагало със самостоятелни права да го атакува – и по този начин да отнесе спора до въззивна инстанция за евентуалното му пререшаване. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

Цитирани разпоредби

1