Определение № 203 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 18/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. първо вр. с ал. 1 т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Аник комерс„АД против определение № 362/13.10.2022 г. по ч.т..д.№ 656/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба против постановление за възлагане от 20.06.2022 г. по т.д.№ 912/2008 г. на Окръжен съд – Пловдив и производството по ч.т.д.№ 656/2022 г. е прекратено. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, позовавайки се на буквалното съдържание на чл. 717з ал.3 от ТЗ –„ Постановление за възлагане, издадено от съда, може да се обжалва пред апелативния съд от участвалите в търга и от длъжника„, предвид обстоятелството, че дружеството е подало наддавателно предложение и е вписано в списъка на участващите в търга от синдика, без да оспорва констатацията на въззивния съд, че не е заплатило задатък за участие в проданта. Последното страната намира ,че касае правилността на действията на синдика в хода на самата продан, респ. е въпрос по съществото на спора - за законосъобразността на проданта, а не въпрос по допустимостта на обжалването. Насетне частната жалба съдържа доводите на страната относно незаконосъобразността на проведената продан и на атакуваното постановление за възлагане, които са неотносими към предмета на настоящия спор. Постъпил е отговор от „Градски транспорт Пловдив„ АД / н. / с който се оспорва частната жалба и се споделя извода на съда. Останалите ответни страни - „Инвест Груп 999“ЕООД и „Градски транспорт Пловдив„ АД – не са депозирали становище по жалбата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: „Аник Комерс„ АД е обжалвало постановление за възлагане от 20.06.2022 г. по т.д.№ 912/2008 г. на ОС – Пловдив, с което е възложено на „Инвест груп 999„ ЕООД, на основание публична продан чрез търг с тайно наддаване, по реда на чл. 717в ТЗ, правото на собственост върху шест поземлени имота, част от масата на несъстоятелността на „ Градски транспорт – Пловдив„ АД /н./, за сумата от 1 055 000 лева.За да остави частната жалба без разглеждане, Апелативен съд – Пловдив е приел, че жалбоподателят не се легитимира с право да атакува постановлението за възлагане, тъй като не е участник в търга, съгласно чл. 717з ал.3 ТЗ, предвид незаплатен задатък. Тъй като последното е условие за участие в наддаването, формалното отразяване на жалбоподателя във входящия регистър за постъпили за проданта предложения, като подал наддавателно предложение, е без значение. Частната жалба е неоснователна. Тезата на жалбоподателя се основава на разбирането, че подаването на наддавателно предложение и вписването му „в списъка на участващите“ в търга от синдика, е достатъчно да обоснове процесуалната му легитимация за обжалване на финалния акт, с който приключва проданта. Както вече е имал повод да приеме настоящият състав / така в определение по ч.т.д.№ 33/2023 г., постановено по частна жалба с идентичен предмет, подадена от настоящия жалбоподател /, това становище не съответства на закона, предвид споделените в същото определение съображения: От регламентирания в закона механизъм на процедурата по осъществяване на публичната продан е видно, че синдикът не упражнява предварителен контрол върху редовността на наддавателните предложения, вкл. и с оглед изпълнението на изискването по чл. 717в, ал. 2 от ТЗ за внасяне на задатък в законоустановения размер, а последващ такъв във фазата на тяхното обявяване по ал. 4 на същия член, след отваряне на пликовете, като до този момент не е известно дали съответният наддавач е представил доказателство за неговото заплащане по сметката на несъстоятелния длъжник. Ето защо простият факт на подаване на наддавателно предложение и констатиране липсата на квитанция за внесен задатък a posteriori сам по себе си не е основание за третирането на този въпрос като такъв по съществото, а не по допустимостта на жалбата срещу възлагателното постановление, респ. не е от естество да обоснове активната легитимация на „Аник Комерс“ЕАД по подадената от него жалба, доколкото нормата на чл. 717з, ал. 3 от ТЗ предвижда това право в полза на ефективно „участвалите“ в търга, а не на лицата, подали в запечатан плик наддавателно предложение. Според чл. 717в, ал. 2 от ТЗ, задатъкът в размер на 10 % върху оценката се внася за участие в наддаването, като граматическото тълкуване на нормата сочи, че неговото внасяне предпоставя правото на участие, респ., че лицето, което не го е внесло няма качеството на участник в наддаването, независимо, че е направило наддавателно предложение. Съгласно ал. 5 от същия член, наддавателни предложения от лица, които нямат право да наддават, както и предложения за цена под оценката, ако има такива, са недействителни. От систематическото и телеологично тълкуване на цитираните разпоредби следва, че макар в нормата на чл.717з, ал. 3 от ТЗ да не е изрично възпроизведено изискването, уредено в чл. 435, ал. 3 от ГПК, внасянето на задатъка е условие за допускане до участие в процедурата по наддаването, а оттам и за правото на обжалване на постановлението на съда за възлагане по чл.717з, ал.1 от ТЗ, независимо от фактически направено наддавателно предложение, респ. от причините, поради които не е внесен задатък. Това следва и по аргумент от чл.717е, ал.2 от ТЗ, според който, ако обявеният за купувач не внесе цената в срок, синдикът поканва наддавача, който е предложил следващата най-висока цена, но само ако той не е изтеглил внесения от него задатък. Ето защо качеството на наддавача на надлежен участник в наддавателната процедура възниква при наличието на кумулативно предвидената в чл. 717в, ал. 2 от ТЗ предпоставка и правото му да бъде обявен за купувач съществува само докато сумата на задатъка е налична по сметката на длъжника. По аргумент a fortiori от това следва, че подалият наддавателно предложение, който не е внесъл задатък не става участник в търга, а оттам – не е легитимиран да обжалва издаденото от съда възлагателното постановление. В обобщение: правото да обжалва възлагателното постановление има само този наддавач, който е изпълнил изискванията на закона по начин, неговото предложение да е в състояние да конкурира с това на останалите участници в търга, а именно да съответства на изискванията по чл. 717в, ал. 2 и 3 от ТЗ, едно от които е и представянето на доказателства за внесен задатък, и по отношение на него да не са налице основанията за недействителност, свързани със съдържанието на самото наддавателно предложение (чл. 717в, ал. 5 in fine от ТЗ) или с личността на наддавача (чл. 717в, ал. 1, предл. първо, във връзка с чл. 717г, ал. 1 от ТЗ). По делото не е спорно обстоятелството, че частният жалбоподател не е внесъл задатък, поради което, въпреки че е подал наддавателно предложение, той не притежава качеството на участник в търга, а оттам не е легитимиран да обжалва постановлението за възлагане. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение