Определение № 267 от 23.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 107/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. В. Т. срещу определение № 2664/21.10.2024 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 2415/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от страната частна жалба срещу определение № 11975/31.07.2024 г. по гр. д. № 7870/ 2024 г. на Софийски градски съд. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: С обжалваното определение апелативният съд е приел, че подадената от жалбоподателката частна жалба е недопустима, тъй като има за предмет определение на съда, с което производството по делото е прекратено, като на основание чл. 122 ГПК е повдигната препирня за подсъдност пред Върховния касационен съд между Софийски градски съд и Административен съд – София област за определяне на родово компетентния съд, който следва да разгледа исковите претенции на З. Т. срещу Столична община и Административен съд – София град, за присъждане на сумата 300 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди. Посочено е, че така постановеното определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото. По отношение на него не е приложима разпоредбата на чл. 121 ГПК, тъй като същата се отнася само за случаите, в които гражданският съд по своя собствена преценка или по възражението на някоя от страните е постановил акт, с който е приел, че е компетентен да разгледа спора, с оглед правилата на родовата (чл. 103 и чл. 104 ГПК) и/или местната (чл. 105 - чл. 117 ГПК) подсъдност, респ. е изпратил делото на надлежния съд, преценявайки, че то не му е подсъдно. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно т. 9 „в“ от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението по чл. 122 ГПК, постановено по спор за подсъдност между съдилищата, не подлежи на обжалване, тъй като не попада сред актовете по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл.274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. С оглед на това, правилно Софийският апелативен съд е оставил частната жалба срещу това определение без разглеждане. Въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение