Определение № 2887 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2321/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд Русе и Административен съд София-град относно компетентния съд, който да се произнесе по жалбата на „Б.“ ЕООД, гр. Русе против отказ с рег. № 5364р-131/05.01.2026 г. на заместник-директора на Дирекция „Миграция“ – МВР за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на С. К., гражданин на Република Турция. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, Върховният административен съд, четвърто отделение, взе предвид следното: Жалбата на „Б.“ ЕООД, гр. Русе против отказ с рег. № 5364р-131/05.01.2026 г. на заместник-директора на Дирекция „Миграция“ – МВР е предявена пред Административен съд София-град. С определение № 4073 от 01.02.2026г. решаващият състав на Административен съд София-град е прекратил производството по образуваното пред него адм. дело № 1078/2026г. и го е изпратил по подсъдност на Административен съд Русе, като съд по седалището на оспорващото дружество и предвид липсата на данни, че е налице оспорване и от страна на адресата на акта – турски гражданин. С определение № 568 от 25.02.2026г. съставът на Административен съд Русе е прекратил производството по образуваното пред него адм. дело № 125/2026г. и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Съдът е изложил мотиви, че със съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена в Административен съд София-град, е изпратен и оригинал на жалба от С. К., гражданин на Република Турция, по отношение на когото е постановен отказът за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, заведена с рег. № УРИ537300-191/21.01.2026г. по описа на ОДМВР-Русе. Приел, че в случая адресати на акта са както работодателя – „Б.“ ЕООД, гр. Русе, подал заявление за издаване на въпросното разрешение, така и самото физическо лице, кандидат за работа, турски гражданин, с постоянен адрес в Република Турция, поради което местно компетентният съд следва да бъде определен съобразно правилото на чл. 133, ал. 2, изр. второ АПК – по седалището на органа, издал оспорвания акт, и това е Административен съд София-град. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че компетентен да се произнесе по спора е Административен съд София-град, предвид следното: Предмет на оспорване е отказ на заместник-директора на Дирекция „Миграция“-МВР за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" на С. К., гражданин на Република Турция. Отказът е постановен на основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 24и от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Съгласно чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002. В съответствие с чл. 24и, ал. 4 ЗЧРБ заявление за издаване на разрешение по ал. 1 може да се подаде от работодателя или лично от чужденеца, когато има разрешение за продължително пребиваване, като заявлението се подписва и от работодателя. В случая отказът за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България по чл. 24и ЗЧРБ на С. К. е постановен по заявление по образец, подадено от работодателя „Б.“ ЕООД, гр. Русе, както допуска нормата на чл. 24и, ал. 4 ЗЧРБ. Следователно адресати на оспорвания отказ са както заявителят-работодател със седалище в гр. Русе, така и чуждият гражданин – кандидат за работа, с постоянен адрес в Република Турция, и предвид безспорните данни, че и двамата адресати на акта са подали жалби срещу него, приложение следва да намери правилото на чл. 133, ал. 2, изр. второ АПК – местно компетентен е съдът по седалището на органа, издал оспорвания акт, в случая това е Административен съд София-град. Предвид изложеното, компетентен да се произнесе по спора е Административен съд София-град, който в съответствие с чл. 162, ал. 3 АПК следва да обедини в едно производство жалбите на „Б.“ ЕООД, гр. Русе и на С. К. против отказ с рег. № 5364р-131/05.01.2026 г. на заместник-директора на Дирекция „Миграция“ – МВР, за постановяване на общо решение по тях. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 вр. ал. 7 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение