Решение № 740 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7655/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Районен съд Сандански против Решение №1836/09.04.2025 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело №1801/2024 г., в частта, с която е отменена Заповед № 666 от 19.11.2024 г. на председателя на Районен съд Сандански, допълнена със Заповед № 678 от 22.11.2024 г. на председателя на Районен съд Сандански и писмо изх. № 4704 от 26.11.2024 г. на председателя на Районен съд Сандански, в частта, с която е наредено да не се изплаща допълнително трудово възнаграждение на съдия С. Я. за периода от образуване с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 7 от Протокол № 5/20.02.2024 г. на дисциплинарно дело № 4/2024 г. – до приключването му и Районен съд Сандански е осъден да заплати на С. И. Я., [ЕГН], с адрес гр. Сандански, [улица], сумата от 1 510 (хиляда петстотин и десет) лева – разноски в производството. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение в посочените части е неправилно, защото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. При наличие на релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. второ и предл. трето АПК касаторът претендира същото да бъде отменено от касационната инстанция и да му се присъдят разноски. Ответникът - С. И. Я. чрез адв. Терзиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на административния съд в обжалваните части. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че решението на Административен съд Благоевград е правилно, не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т.3 АПК и същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. При дължимата на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият съдебен състав установи наличие на основанията по чл. 209, т. 2 АПК. Мотивите за това са следните: По делото е установено, че предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е Заповед № 666 от 19.11.2024 г., с която председателят на Районен съд Сандански е наредил изплащане на допълнително трудово възнаграждение на С. И. Я. – съдия в Районен съд Сандански, за периода от 01.01.2024 г. до 19.02.2024 г., съгласно решение по т. 9 от заседание на Пленума на ВСС на 07.11.2024 г. по Протокол № 10/07.11.2024 г. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 21.11.2024 г. В мотивите на разпоредителната част на тази заповед е посочено, че на жалбоподателката не следва да се изплаща допълнително трудово възнаграждение от образуването на дисциплинарното производство до неговото приключване. Със Заповед № 678 от 22.11.2024 г. на председателя на Районен съд Сандански, Заповед № 666 от 19.11.2024 г. е допълнена в частта на мотивите. Заповед № 678 от 22.11.2024 г. е връчена на Я. на 22.11.2024 г. С молба от 25.11.2024 г. същата е поискала да й бъде изплатено допълнително трудово възнаграждение за цялата календарна 2024 г., а не само за посочения в заповедта период от 01.01.2024 г. до 19.02.2024 г. В отговор на молбата си, на 26.11.2024 г. Я. е получила писмо изх. № 4704 от 26.11.2024 г., подписано от председателя на Районен съд Сандански, с което е преповторил мотивите на заповедта от 19.11.2024 г., че поради образуваното и висящо към 19.11.2024 г. дисциплинарно производство срещу жалбоподателката допълнително трудово възнаграждение не се изплаща до приключването му, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 7 от ПОИСДТВ. Дисциплинарното производство срещу Я. е образувано с решение на Съдийската колегия на ВСС от заседание на 20.02.2024 г. – т. 7 от Протокол № 5/20.02.2024 г. Същото е започнало по предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет с рег. № ВСС-2582/13.02.2024 г., във връзка с констатирани при извършена проверка на работата на съдия Я. за периода от 01.01.2021 г. до 11.12.2023 г. (вж. обхвата на проверката - стр. 2 на предложението) пропуски – неспазване на сроковете по глава ХХV „Бързо производство“ от ГПК, на срока по чл. 411, ал. 1 ГПК и на срока по чл. 235, ал. 5 ГПК при постановяване на съдебните актове. Дисциплинарно дело № 4/2024 г. е насрочено за разглеждане от дисциплинарна комисия в заседание на 26.02.2025 г. и не е приключило с окончателен акт към датата на последното съдебно заседание. С решението си в посочените обжалвани части Административен съд Благоевград е разгледал първоинстанционната жалба по същество и е приел, че същата е основателна, като е отменил процесната заповед. Решението на Административен съд Благоевград е недопустимо. Съдебният контрол на подлежащите на съдебно оспорване актове по реда на АПК от административните съдилища се осъществява в случаите на изрично уредени хипотези в закона, доколкото административният процес е средство за защита на накърнените и застрашени права на гражданите и юридическите лица от действията на администрацията - чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Видно от съдържанието на Заповед № 666 от 19.11.2024 г. на председателя на Районен съд Сандански същата е издадена на основание чл. 80, ал.1, т.1 ЗСВ. По силата на цитираната разпоредба председателят на Районния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на районния съд, като представлява съда като юридическо лице и органа на власт. От своя страна чл. 80, ал. 2 ЗСВ сочи, че разпорежданията на председателя и утвърдените от него правила за организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него. Отчитайки правилото на чл. 2, ал. 2 т. 3 АПК Върховният административен съд намира, че по правната си същност и последици обжалваната пред съда Заповед № 666 от 19.11.2024 г. на председателя на Районен съд Сандански, допълнена със Заповед № 678 от 22.11.2024 г. на председателя на Районен съд Сандански и писмо изх. № 4704 от 26.11.2024 г. на председателя на Районен съд Сандански, в частта, с която е наредено да не се изплаща допълнително трудово възнаграждение на съдия С. Я. за периода от образуване с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 7 от Протокол № 5/20.02.2024 г. на дисциплинарно дело № 4/2024 г. – до приключването му, е вътрешнослужебен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, който не обуславя допустимост на съдебно оспорване по АПК. В този смисъл е и т. 2 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 22.09.1976 г. Административнопроцесуалният кодекс не се прилага за актове, отнасящи се до извършване на вътрешна административно-организационна дейност, освен ако с тях се създават предпоставки и условия, при които могат да бъдат засегнати права или защитени от правото интереси на други лица. За да е налице административен акт, подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност, е необходимо съдържащото се в него волеизявление едностранно да предизвиква юридическите промени, към които е насочено, т. е. правните последици (права и задължения) и правоотношения, визирани в правната норма, следва да възникват автоматично и директно от този акт. 3а характера на последния се преценява не по формата, в която е материализирано волеизявлението, а по неговото съдържание и предизвиканите правни последици. Изводът, че този акт е вътрешноведомствен и не съдържа белезите на индивидуалния административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, произтича от обстоятелството, че със заповед по същество се намалява трудовото възнаграждение на магистрата, но намаляването на възнаграждението е предвидено само като дисциплинарно наказание и по арг. от чл. 308, ал.1, т.2 ЗСВ, поради което се налага само с влязъл в сила акт на дисциплинарнонаказващия орган. Освен това, до влизане в сила на решението на административния орган за налагане на дисциплинарно наказание, магистратите се считат за невинни в извършване на дисциплинарно нарушение. Оттук, ефективното реализиране на търсената съдебна защита на накърнените права на Я., при липсата на данни за проведено законосъобразно дисциплинарно производство по реда на ЗСВ и отказ да й бъде изплатено допълнително трудово възнаграждение, за определен календарен период през 2024 г., ще следва да се реализира по общия исков ред пред гражданския съд, а не по реда на съдебния контрол по АПК. В допълнение, независимо от спецификите на правоотношенията на магистратите (Решение № 1 от 31 януари 2017 г. на КС на РБ по к. д. № 6/2016 г.), те полагат труд в изпълнение на възложените им функции, осъществяват законовите си задължения и получават възнаграждение, ползват различни видове отпуски, подлежат на командироване и пр., поради което в чл. 229 ЗСВ изрично е уредено субсидиарното прилагане на Кодекса на труда. Споровете за дължимостта на основното трудово възнаграждение на магистратите са граждански - така и Определение №2914/06.06.2025 г. на IV Г.О. на ВКС, постановено по гр.д.№960/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, както и Решение №699/20.11.2025 г. на IV Г.О. на ВКС, постановено по гр.д.№960/2025 г. по описа на Върховен касационен съд. След като спорът за дължимостта на основното възнаграждение на магистрата е гражданскоправен и при липсата на изрична правна норма, която да сочи на противното, то и спорът за дължимостта на процесното допълнително трудово възнаграждение, което се следва от едно и също магистратско правоотношение, ще е гражданскоправен. Още повече, че претендираното допълнително трудово възнаграждение, под формата на ДМС, което е отказано да бъде изплатено на Я., по същество е придобивка в пари, която следва да бъде пряко изплатена от съответния орган на съдебната власт и изплащането е свързано именно с осъществяване на правораздавателните функции на Я. като съдия. В този смисъл понятието „работа“ на магистрата следва да се тълкува широко, като в него се включват всички форми на престации, които произтичат от неговите конституционно и законово определени правомощия да правораздава. Преценката за допустимост на съдебното производство обаче се прави от съда въз основа на процесуалните правила за възникване и упражняване правото на съдебно оспорване и след като процесната заповед не подлежи на съдебен контрол по АПК предвид нейния характер, то първоинстанционната жалба е била недопустима, а Административен съд Благоевград е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено и образуваното съдебно производство - прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ: На съдия Хайгухи Бодикян- председател на съдебния състав. Не съм съгласна с правните доводи на мнозинството от съдебния състав, поради което излагам свои правни изводи относно правния спор, които са в противоположен смисъл. Основният правен извод на съда за отмяна на оспорената пред него Заповед № 666 от 19.11.2024 г. на председателя на Районен съд – Сандански, допълнена със Заповед № 678 от 22.11.2024 г. на председателя на Районен съд – Сандански и писмо изх. № 4704 от 26.11.2024 г. на председателя на Районен съд – Сандански, в частта, с която е наредено да не се изплаща допълнително трудово възнаграждение на съдия Стойка Илиева Янева за периода от образуване с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 7 от Протокол № 5/20.02.2024 г. на дисциплинарно дело № 4/2024 г. – до приключването му, е че вътрешните правила според съда не са закон в материален смисъл. Отделно съдът е изложил мотиви, че по презумция от чл.5, ал.2,т.7 от Правилата не можело да се приеме, че поради висящо дисциплинарно производство за минал период, магистратът не е постигнал добри резултати и за следващ период. Според съда прилагането на чл.5, ал.2,т.7 от Правилата представлявало предварително произнасяне по вината на магистрата. Според мен действащите към момента на издаване на заповедта правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети от Пленума на Висшия съдебен съвет, са вътрешен акт, който урежда реда, начина и източниците на средства за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати. При наличие на финансови средства магистратите могат да бъдат стимулирани при наличие на постигнати резултати – текущо, за годината, по конкретни задачи и др. Неразрешеният въпрос за съответствието на поведението на магистрата с високите изисквания за професионалните му качества е пречка за получаване на допълнително трудово възнаграждение. По презумпцията на чл. 5, ал. 2, т. 7 от тези правила, лицата с висящо дисциплинарно производство не са постигнали добри за годината трудови резултати и поради това до приключване на дисциплинарното производство не им се изплащат суми за материално стимулиране. В случая дисциплинарното производство по отношение на съдията е образувано на основание чл.312, ал.1,т.3 от ЗСВ, като към момента на издаване на оспорената заповед не е приключило. Възможността административното ръководство да изплати суми за допълнително трудово възнаграждение поначало не е безусловна, а е право възникващо в условията на дискреция. С акта на отпускане или неотпускане на допълнителното трудово възнаграждение административният ръководител на съда упражнява правомощие, делегирано му от Висшия съдебен съвет в качеството му на административен орган. Касае се до упражняване на властническо правомощие, макар и в сферата на определяне на парична престация за положен труд, тъй като административният ръководител по силата на делегираното му правомощие и в рамките на приложимите нормативни разпоредби и решения на ВСС едностранно определя отпускането и размера на допълнителното трудово възнаграждение. Налице е индивидуален административен акт, в резултат от волеизявлението на административен ръководител на орган на съдебната власт, овластен с конкретно правомощие по силата на приетите от съответната колегия на Висшия съдебен съвет Правила за определяне и заплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, в резултат на което пряко се засягат правата и законните интереси на съответния съдия, прокурор или следовател, което обуславя и правния интерес на последния от обжалване на заповедта на административния ръководител. Упражняването на правомощието за определяне (респ. неопределяне) на допълнително трудово възнаграждение е от позицията на административен орган, поради което обжалваната пред първата инстанция заповед попада в приложното поле на чл. 21, ал. 3 от АПК. Съдия: Хайгухи Бодикян