Определение № 8265 от 30.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6372/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Подадена е молба от Областна дирекция на МВР - София с искане за изменение на Решение № 13192 от 04.12.2024 г., постановено по адм. д. № 6372/2024 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, в частта за разноските. Иска се намаляване на присъдените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в касационната инстанция. Ответната страна, К. Й. М. от гр. София, чрез адв. Бозов изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. От данните по делото е видно, че с Решение № 13192 от 04.12.2024 г., постановено по адм. д. № 6372/2024 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение е оставено в сила Решение № 2179 от 02.04.2024 г., постановено по адм.д. № 9937/2023 г. по описа на Административен съд – София град в обжалваната му част, с което съдът е осъдил ОД на МВР- гр.София да заплати на К. Й. М. с постоянен адрес в гр. София сумата от 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от отменената на 14.09.2023г. от С. К. Ч. – Началник група на РУ Своге Заповед за налагане на ПАМ № 23-0353-000040/22.02.2023г., издадена от мл. автоконтрольор Т. С. И., с която е била наложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на отмяната на ПАМ- 14.09.2023 г. Със същото решение ОД на МВР – София е осъдена да заплати на К. Й. М. сумата от 600 лв., съставляваща сторените от него съдебни разноски в касационната инстанция. В проведеното по делото на 11.11.2024г. съдебно заседание процесуалният представител на от Областна дирекция на МВР - София е направил от името на доверителя си възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Страната може да направи възражение по реда и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В случая възражението за прекомерност на претендираните от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение е направено своевременно, но същото се явява бланкетно, без да са изложени каквито и да било твърдения за липса на правна и фактическа сложност на делото. Такива не се изложени и в искането за изменение на решението в частта му за разноските. Наред с горното, процесуалният представител на К. Й. М. е изпълнил в пълен обем възложената му работа, като се е явил и участвал в проведеното по делото съдебно заседание. Не са налице и основания за намаляване на присъдените по делото разноски поради ниска степен на фактическа и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение