Определение № 390 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3196/2015 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Ф. Ш. М. със съдебен адрес [населено място] против определение № 165 от 9.03.2015г. по ч.гр.д.№ 382/15г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане частната й жалба с вх. № 65 от 25.04.2014г. срещу разпореждане № 266 от 17.03.2014г. по в.гр.д.№ 140/13г. на ОС Кърджали и е прекратено производството по образуваното частно дело. Счита обжалвания акт за незаконосъобразен, поради което желае да бъде отменен с изложен довод за лишаване от достъп до съд. Иска да бъде освободена от заплащане на държавна такса,във връзка с което представя доказателства, касаещи икономическите й възможности, а подадената от нея касационна жалба разгледана. Срещу така подадената частна е жалба са постъпили два отговора. В първия от Н. С. А. и М. А. А. изразеното становище е за неоснователност на подадената частна жалба, а във втория, подаден от С. М. Б. е за основателност. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба като подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и в срок - е допустима. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2,във вр.с чл.260-261 от ГПК, поради което е и редовна. Разгледана по същество обаче е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателката частна жалба с вх. № 65 от 25.04.2014г. поради подаването й срещу неподлежащ на обжалване акт /разпореждане за оставяне без движение на подадена частна жалба с дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности/. В мотивите си не се е произнасял по искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и по редовността на подадената касационна жалба, във връзка с които са изложените доводи в настоящата частна жалба. При тези данни –последната е неоснователна. Определенията на съда, с които се дават указания не подлежат на обжалване, защото за тях не са налице предпоставките по чл.274 ал.2 от ГПК - не се слага край на производството /не се засягат правата на жалбоподателя/ и изрично не е предвидена възможност за обжалване. Като е приел същото, предходният състав на ВКС е постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден. Изложените в частната жалба възражения, поради това че не са свързани с мотивите на обжалвания акт, са ирелевантни и не могат да бъдат обсъждани. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение