Решение № 96 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 966/2010 г.

Решение № 96 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 966/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] срещу решение № 165 от 11.03.2010 г., постановено по т. дело № 2613/2009 г. от Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3 състав, с което е отменено решението от 24.06.2009 г. по т. дело № 23/2009 г. на Врачански окръжен съд, търговско отделение и е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] иск на основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване по отношение на ответника, синдика и кредиторите на несъстоятелността, че [фирма], [населено място] има вземане към [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] в размер на 2 307,11 лв. на основание договор за цесия от 03.07.2008 г. и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати по сметка на Врачански окръжен съд държавна такса в размер 92,28 лв. и по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер 23,14 лв. Касационната жалба на "Б.-и. ц. С." АД /в несъстоятелност/, [населено място] е оставена без разглеждане с определение № 317 от 16.05.2011 г. на настоящия съдебен състав. Касаторът [фирма], [населено място] прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, тъй като е постановено по въззивна жалба на синдика на "Бизнес-иновационен център "С." АД /в несъстоятелност/, [населено място], който няма самостоятелен правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, доколкото не е самостоятелна страна в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ, нито представлява длъжника в същото производство. В касационната жалба са релевирани и доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 237, чл. 175 и чл. 146 ГПК и нарушение на материалния закон - чл. 292 и чл. 293 ТЗ. Ответникът "Б.-и. ц. С." АД /в несъстоятелност/, [населено място] не оспорва касационната жалба. Ответникът Т. Н. Н. като синдик на "Б.-и. ц. С." АД /в несъстоятелност/, [населено място] съгласно определение № 373/16.05.2012 г. по т. дело № 617/2007 г. на Врачански окръжен съд, Търговско отделение моли съдът да се произнесе с решение в съответствие със съществуващата съдебна практика и съответните законови разпоредби. С определение № 317 от 16.05.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите за процесуалните права на синдика на дружество в несъстоятелност в производство по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ и за правомощията му да обжалва решението, както и по въпроса "дали е допустимо признание на иска по чл. 694 ТЗ от ответника - длъжник в производството по несъстоятелност без да е взето съгласие на синдика". Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Въззивното производство е образувано по жалба на синдика на "Б.-и. ц. С." АД в несъстоятелност, [населено място]. "Б.- и. ц. "С." АД, представлявано от изпълнителния директор, е участвало като ответник в първоинстанционното и въззивното производство заедно с ответника по въззивната жалба и ищец [фирма], [населено място]. Въззивният съд не е уважил възражението на ответниците за недопустимост на въззивната жалба и е приел за допустимо участието на синдика в производството по иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, тъй като решението има установително действие, както по отношение на длъжника и кредиторите на несъстоятелността, така и по отношение на синдика, по аргумент от чл. 694, ал. 4 ТЗ. За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, Софийски апелативен съд е приел, че не е доказано сключване на сделка с предмета, посочен във фактура № 2328/16.04.2008 г., поради това, че не е установено приемане на офертата на [фирма] от страна на ответното дружество, фактурата изхожда от доставчика, не е подписана от получател, сключването или изпълнението на сделка със сходен предмет не е потвърдено чрез засичане с първичната документация на ответното дружество. Изложил е съображения, че е недопустимо постановяване на решение в хипотезата на чл. 237, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК без признание на иска и от синдика. В хипотезата, ако се приеме, че сделката е сключена с фактура № 2328/16.04.2008 г., въззивният съд е направил извод за нейната висяща недействителност /нищожност/ поради липсата на предварително или последващо съгласие на назначения с определение от 19.03.2008 г. на Врачански окръжен съд временен синдик, предвид нормата на чл. 635, ал. 1 ТЗ. След допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите за процесуалните права на синдика на дружество в несъстоятелност в производство по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ и за правомощията му да обжалва решението е формирана съдебна практика, задължителна за съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 155/13.10.2011 г. по т. дело № 652/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 190/09.12.2011 г. по т. дело № 976/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 226/23.02.2012 г. по т. дело № 489/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 22/14.03.2012 г. по т. дело № 663/2010 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение № 5/21.02.2012 г. по т. дело № 90/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 3/23.02.2012 г. по т. дело № 652/2010 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, съгласно която синдикът не е легитимиран да участва в производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ - нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, намиращ се в производство по несъстоятелност, поради което същият не е легитимиран да обжалва решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника. Процесуалноправната легитимация на страните в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ с оглед установителния характер на иска е обусловена от материалноправната легитимация на страните в спорното правоотношение. Доколкото не е страна в материалното правоотношение, синдикът не е легитимиран да бъде страна в производството по предявен отрицателен или положителен установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Отсъствието на процесуална легитимация предопределя и липсата на право на синдика да атакува с жалба съдебните решения по тези искове, независимо, че като орган на несъстоятелността законът му е предоставил определени правомощия по приемането на предявените в производството по несъстоятелност вземания и оспорването им по реда на чл. 692 ТЗ. Въззивното решение е постановено по повод въззивна жалба, подадена от синдика на "Б.-и. ц."С." АД в несъстоятелност, който не е легитимиран да участва в производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, както и да обжалва решението, поради което обжалваният въззивен съдебен акт - предмет на касационната жалба е недопустим. Синдикът не е надлежна страна в производството по иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ, не е овластен да обжалва първоинстанционното решение по установителния иск нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, последният в производство по несъстоятелност. По изложените съображения решението на въззивния съд е недопустимо съгласно чл. 281, т. 2 ГПК и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК следва да се обезсили, а производството по въззивната жалба да се прекрати. Предвид недопустимостта на въззивното производство настоящият съдебен състав не следва да се произнася по въпроса "дали е допустимо признание на иска по чл. 694 ТЗ от ответника - длъжник в производството по несъстоятелност без да е взето съгласие на синдика", тъй като този въпрос е от значение за разрешаване на иска по чл. 694 ТЗ по същество, но не и за преценка на допустимостта на въззивната жалба и на въззивното решение. С оглед изхода на делото в касационното производство на касатора [фирма], [населено място] следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от него разноски в размер общо 1 030 лв. - адвокатско възнаграждение и държавна такса. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение