Решение № 6035 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10187/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията/КРС/ против решение № 25090/22.07.2025 г., постановено по адм. д. № 1652/2025 г. по описа на Административен съд – София град/АССГ, в частта в която е осъдена да заплати на Н. Г. Г. обезщетение по чл.121,ал.1,т.3 вр. 104,ал.1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, в размер на 2 499 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2024г. до окончателното й издължаване, както и сумата 208,25 лева разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение с твърдения за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска оспореното решение да се отмени и вместо него да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което да се отхвърли изцяло първоинстанционна жалба. Подробни съображения в подкрепа на всички твърдения са изложени в касационната жалба и в писмено становище. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Н. Г. Г. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена защита. Счита касационната жалба за неоснователна и недоказана. Иска оспореното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 25090/22.07.2025 г., постановено по адм. д. № 1652/2025 г. по описа на АССГ е осъдена КРС да заплати на Н. Г. Г. обезщетение по чл.121,ал.1,т.3 вр. 104,ал.1 от ЗДСл, в размер на 2 499 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2024г. до окончателното й издължаване, както и сумата 208,25 лева разноски по делото. Със същото решение иска на Н. Г. за присъждане на обезщетение над сумата 2 499 лева е отхвърлен като неоснователен. При постановяване на съдебното решение административният съд е съобразил следните обстоятелства: С решение № 4767/14.07.2023г.,постановено по адм. дело № 3384/2023г. по описа на АССГ, потвърдено с решение № 953/26.01.2024г., постановено по адм. д. № 10022/2023г. по описа на Върховния административен съд- е отменена заповед № СП-015/27.02.2023г., за прекратяване на служебното правоотношение. Въз основа на експертно заключение съдът приема, че средният размер/ между минимален и максимален/ на основната месечна заплата за длъжността „главен инспектор“ в отдел „“Инспекция на съобщенията“, Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“ е 2066,50 лева и при направена констатация, че през м. март 2024 година на Г. е изплатено обезщетение по чл.104 ЗДСл, в размер на 9 900 лева. При тези установявания съдът приема, че дължимото обезщетение възлиза на 12 399лева; от същото следва да бъдат приспаднати изплатената сума от 9 900 лева, поради което КРС следва да бъде осъдена да заплати сумата 2 499 лева- дължимо обезщетение по чл.104,ал.1 ЗДСл, ведно със законната лихва за забава, считано от 26.01.2024година. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но частично неправилно. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Именно 26.01.2024 г. е момента, в който е отменена заповед № СП-015/27.02.2023г., с която е прекратено служебното правоотношение на Н. Г., респ. уволнението му е признато за незаконно, следователно към тази дата следва да е определен размера на работната заплата за претендираното обезщетение, възникнало по повод отмяната на заповедта за уволнението. Въпреки наличните по делото доказателства- Заповед № СП-177/13.02.2024г. на Председателя на КРС за възстановяването на Г. на заеманата преди уволнението длъжност „главен инспектор“, с която на същия, считано от 14.02.2024г. е определена основна месечна заплата, в размер на 1 898 лева- съдът незаконосъобразно е определил дължимото обезщетение, изхождайки от усредненият размер на възнаграждение за длъжността „главен инспектор/ между най ниско и най- високо възнаграждение/, определено от експертното заключение на в. лице на 2 066, 50 лева. На тази плоскост настоящата съдебна инстанция приема, че Г. има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, в размер на 1 898 лева, което за максимално допустимият по закон 6 месечен срок възлиза на 11 388 лева. От тази сума следва да бъде приспадната сумата на изплатеното обезщетение по чл.104,ал.1 ЗДСл, в размер на 9 900 лева, поради което дължимата сума се явява в размер на 1 488 лева. Върху тази сума се дължи законната лихва, считано от 26.01.2024 година. Ето защо, решението в частта в която КРС е осъдена да заплати на Г. сума над 1 488 до 2 499 лева, следва да бъде отменено и претенцията отхвърлена като неоснователна. С оглед частичната основателност на касационната жалба претендираните от страните разноски не следва да се присъждат. Заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е изчислило, че към момента на връщане на работа за съответната длъжност възнаграждението е в размер на 2 384 лв. На тази основа е приел, че дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл е в общ размер на 14 304 лв. С оглед на събрания по делото доказателствен материал, правилни се явяват изводите на първоинстанционния съд за наличието на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл са налице - уволнението на служителят е признато за незаконно и е отменено, същият е бил без работа в исковия период (01.06.2022 г. -01.12.2022 г.) и е присъдено обезщетение за шест месеца, и основателността на предявения иск. Като е обосновал законосъобразни правни изводи, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, АС е постановил съдебно решение, което трябва да бъде оставено в сила при липса на наведените касационни основания за неговата отмяна и след служебната проверка за действителност, допустимост и съобразяване с материалния закон. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение