Решение № 2733 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 121/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Асеновград, подадена чрез пълномощник – старши юрисконсулт М. Марчева, против Решение № 9158/24.10.2025 г., постановено по административно дело № 361/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена негова Заповед № А-71/14.01.2025 г., разпореждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. От ответната страна – А. Х. М., чрез адвокат В. Ройнов, е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба и се моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество я намира за неоснователна. Предмет на съдебен контрол е Заповед № А-71/14.01.2025 г., издадена от Кмета на Община Асеновград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на А. Х. М. да премахне незаконен строеж, квалифициран като „Реконструкция и основен ремонт на трети жилищен етаж, ведно с покривната конструкция“, в сграда с кадастрален [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Асеновград с административен адрес: гр. Асеновград, [улица]. Строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж. Съдът е отменил оспорената заповед, развивайки два мотива, а именно: допуснато от органа съществено нарушение във формата й, поради неточно индивидуализиране на обекта, разпореден за премахване, както и поради несъответствието й с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и с принципа за неприкосновеност на дома по чл. 8, ал. 1 ЕКЗПЧОС. Настоящият съдебен състав споделя първият възприет от първостепенния съд мотив относно наличието на съществен порок във формата на заповедта. Действително, в случая се касае за неправилно индивидуализиран незаконен строеж, както е приел административния съд. Установяването на вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти произтича от задължението на административния орган, което му вменяват административнопроизводствените правила, като установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Описанието на незаконния строеж в оспорената заповед и в предхождащия я констативен акт е общо и не съдържа необходимата индивидуализация на строежа, разпореден за премахване. Липсва конкретизация на отделните конструктивни елементи, тяхното местоположение и видът на извършените строително-монтажни работи, както и не е разграничено кои части от етажа са засегнати от твърдяното незаконно строителство и кои остават извън неговия обхват. При така даденото описание следва да се приеме, че административният орган фактически визира целия жилищен етаж и покривната конструкция на сградата, което създава реална възможност при изпълнение на заповедта да бъдат засегнати и елементи, по отношение на които не е установена незаконна намеса. Неоспореното заключение на вещото лице потвърждава, че даденото от контролните органи описание не позволява разграничаване на нови от съществуващи конструктивни елементи, освен това се сочи реконструкция и основен ремонт на „трети етаж“, който фактически не съществува. Установено е също така, че извършените строителни дейности не представляват реконструкция по смисъла на закона, както е възприето от административния орган, тъй като няма замяна на конструктивни елементи и основни части, които да имат отношение към увеличаване носимоспособността, устойчивостта и трайността на сградата. При тези данни правилно съдът е приел, че между описанието на незаконния строеж в административния акт и установената на място фактическа обстановка е налице съществено несъответствие, което несъмнено е пречка за адресата да разбере и да изпълни вменените му задължения. Тази неяснота представлява съществено нарушение на изискванията за форма на административния акт и обуславя неговата незаконосъобразност на това основание. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,