Определение № 171 от 15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2173/2015 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на С. Й. М. за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски районен съд № 4598/ 01.12.2014 г. по гр.д.№ 4064/ 2014 г., с което е осъден на основание чл.233 ал.1 ЗЗД да върне на Н. Т. Т. ап., находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес], предоставен му въз основа на договор за наем от 01.05.2011 г. Молителят поддържа, че вследствие нарушение на съдопроизводствените правила по призоваването е бил лишен от възможността да участва в делото и да представи доказателства от съществено значение за правилното му решаване. Призоваването му на адреса, на който е живял под наем, е станало в нарушение на чл.46 ал.3 ГПК, а това му е попречило да представи доказателства за изпълнение на задължението му да върне наетата вещ – обстоятелство, от съществено значение за основателността на предявения иск. Ответната страна Н. Т. оспорва основателността на молбата, без да излага възражения по допустимостта й. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила от 19.12.2014 г. Молбата за отмяна е подадена на 16.03.2015 г. – в срока по чл.305 ал.1 ГПК. Тя е процесуално допустима и следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание. По изложените съображения съдът