Решение № 4467 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 304/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Х. и Т. С. Б. чрез адв. Ц. Димитрова против решение № 3765/25.11.2025 г., постановено по адм. дело № 601/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение № 1040-04-57/25.06.2025г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Велико Търново. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторите съдебният акт е немотивиран, противоречи на доказателствата по делото, неправилно тълкува същността на експертната медицинска дейност и въведената отговорност по чл.110 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Направено е искане за отмяна на съдебното решение, отмяна на решението на директора на ТП на НОИ -Велико Търново и потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директор на ТП на НОИ– Велико Търново, чрез пълномощника си главен юрисконсулт М. Василева в представени писмен отговор и писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила. Счита, че са реализирани всички елементи от фактическия състав на чл.110, ал.1 т.1 КСО. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че атакуваният съдебен акт е постановен въз основа на установена в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Тъй като не са налице наведените касационни основания за неговата отмяна, предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. От фактическа страна е установено, че с Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК-Първи състав при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с №91012 от заседание №195/07.10.2024г.на Е. С. Д. е определена трайна намалена работоспособност (ТНР) 67% със срок на определената ТНР от 2 години и дата на инвалидизиране 23.11.2023г. Това ЕР на ТЕЛК е обжалвано от ТП на НОИ – В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК, като с ЕР №90208 от заседание №17/04.02.2025г. НЕЛК, специализиран състав по Вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ е отменено по отношение оценката на работоспособността, като е издадена нова оценка и е определен 41% ТНР, а решението е потвърдено по останалите поводи. Това решение на НЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила. А. Х. и Т. С. Б. са били членове на ТЕЛК, постановила отмененото експертно решение. На Е. С. Д. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с разпореждане [номер]/19.12.2024г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново размер на социалната пенсия за старост съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО. След постановяване на цитираното решение на НЕЛК с разпореждане №2112-04-1010#11/21.02.2025г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново личната социална пенсия за инвалидност е прекратена. Със заповед № ЗР-5-04-01882747/07.04.2025г. на ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново, на основание чл. 107 от КСО, е възложена частична ревизия по разходите на ДОО за отменени актове на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, връчена на касаторите. След приключване на ревизията е издаден ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01907383/09.05.2025г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново, с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на касаторите е определен начет за сумата от 1 768,52 лв. (главница и лихви), представляваща сбор от стойността от неправилно отпуснатите социални пенсии за инвалидност на Е. С. Д.. С разпореждане № РО-5-04-01918084/30.05.205г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО на касаторите е разпоредено да възстановят солидарно сумата по акта за начет. Разпореждането е обжалвано по административен ред от д-р Х. и д-р Б., като с решение № 1040-04-57/25.06.2025г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново жалбата е отхвърлена. За да отхвърли жалбата д-р Х. и д-р Б. срещу това решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, първоинстанционният съд е приел, че е издадено от компетентен орган в установената форма при спазване на административнопроизводствените правила, съобразено е с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. След преценка на събраните доказателства е обоснован извод, че членовете на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД са постановили отмененото ЕР за определяне на процента ТНР на освидетелстваното лице при немотивирана документално оценка на работоспособността. Според съда не са налице различни изводи на отделните медицински състави при едни и същи обективни данни за заболяванията, а са констатирани непълноти в представената медицинска документация и необходимост от допълнителни изследвания, които членовете на ТЕЛК са игнорирали и по този начин не са спазили правилата на медицинската логика за определяне на процент ТНР. Изведен е краен правен извод, че са налице всички предпоставки за реализиране на отговорността на касаторите по чл. 110, ал. 1 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО предвижда, че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Фактическият състав за търсене на имуществена отговорност от лекари-членове на ТЕЛК включва отмяната на ЕР на ТЕЛК, причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. В конкретния случай правилно е прието от първоинстанционния съд, че тези кумулативни предпоставки са налице. Определянето на процента ТНР е регламентирано в разпоредбите на чл. 62 и чл. 63, ал. 3 от НМЕ. Съгласно цитираната нормативна уредба видът и степента на увреждането/степента на ТНР се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1 от НМЕ „Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти“. При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в Приложение № 1, процент на ТНР (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР (вида и степента на увреждане) в проценти, съгласно Приложение № 2. С отменителното решение на НЕЛК са констатирани съществени нарушения на чл.62 от НМЕ. В мотивите се съдържат констатации и указания относно спазването на общите и специални правила при издаване на ЕР, касаещи редовната форма и съдържанието му. В случая безспорно се установява нарушение на изискванията на чл. 63, ал. 1 от НМЕ във връзка с Приложение № 1, част VII, т. 3.2. Предвидената в проценти трудова неработоспособност е строго фиксирана от законодателя и следва да бъде обоснована със съответните медицински документи от извършени прегледи на лицето, което се освидетелства. В случая проведените изследвания не доказват по категоричен начин [заболяване] и не може да бъде дадена оценка за функционалния дефицит и съответен % ТНР, тъй като за неуточнено нарушение на вестибуларната функция не се следва % ТНР. Въз основа медицинското досие е прието, че наличните данни обуславят 41% ТНР като е променена водещата диагноза. При тези данни разликата в преценката на здравословното състояние на освидетелстваното лице между лекарите от ТЕЛК и НЕЛК не се дължи на различен подход и субективна оценка при определяне на установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит с оглед наличната медицинска документация. Констатираните непълноти в представената медицинска документация са пренебрегнати от членовете на ТЕЛК, като по този начин не са оценени правилно видът и степента на заболяванията, т.е. не са спазени правилата на медицинската логика за определяне на процент ТНР при изрично посочване от НЕЛК на нарушената отправна точка и показатели в приложимата методика. Това прави установено изискуемото по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на акта на медицинската експертиза, довело и до издаване на неправилно решение - несъобразено с обективните данни за здравословното състояние на освидетелстваното лице, в резултат на което са причинени вреди на ДОО от изплатената му пенсия за инвалидност. Обосновано административният съд е приел, че е налице пряка причинна връзка между действията на лекарите специалисти, в качеството им на участници в състава на ТЕЛК, чието ЕР е отменено и отпуснатата неправомерно въз основа на него пенсия за инвалидност. Именно определеният процент ТНР от касаторите - 67 %, е причината да се изплаща на Е. С. Д. недължима лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Доказано е наличието на всички елементи от хипотезата на чл. 110, ал. 1 от КСО за ангажиране отговорността на лекарите-членове на ТЕЛК. Оспорените административни актове са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му да се репарират причинените щети на ДОО. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон след аргументиран анализ на всички факти от значение за спорното право и направени верни правни изводи. За него не се установяват сочените касационни основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касаторите следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, които на основание чл.228 вр. чл. 143, ал.3 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 25а от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 40.90 евро (80 лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение