Определение № 1828 от 12.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2024 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Т. Ж. А. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 1426/31.08.2021 г. по гр. д. № 526/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 261793/23.12.2020 г. по гр. д. № 9307/2019 г. на Районен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от Т. Ж. А. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника [община] да й заплати сумата от 9 000 лв., представляваща част от общото обезщетение в размер на 27 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес от смъртта на баща й Ж. Й. А., настъпила в резултат на ПТП от 16.06.2014 г. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, защото е открито ново писмено доказателство, имащо значение за правилното решаване на спора, а именно писмо рег. № 2577/2014г. от 18.06.2019г. на Окръжна прокуратура – В., което е намерено от молителката на 05.08.2023г. В срок не е постъпил отговор от ответника по молбата [община]. Молбата за отмяна е подадена от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 306 от ГПК и е депозирана в тримесечния срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК – молителката сочи, че се е снабдила с документа на 05.08.2023г., а молбата е подадена на 07.08.2023г., предвид на което и следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание за проверка относно това дали представения с нея документ е ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение