Определение № 124 от 28.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1435/2014 г.

Производството е по чл.248,ал.1 ГПК,образувано по молба на [фирма] – [населено място], чрез пълномощника му – юрк. Л. Х., за допълване на определение № 93/11.02.2015 г. на ВКС, постановено по т. д. № 1435 по описа на съда за 2014 г., в частта за разноските, като на основание чл.78, ал.3 ГПК се претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 3230лв. Молителят поддържа, че при постановяване на определението, съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски в посочения размер, поради което определението следва да бъде допълнено. Ответникът по молбата - А. М. М. и Б. М. М., чрез пълномощника им – адв. Л. Г., излагат доводи за неоснователност на молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същевременно противопоставят и възражение за прекомерност на същото. Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на първо търговско отделение намира, че молбата е допустима - подадена е от надлежна страна и в срока по чл.248, ал.1 ГПК.Разгледана по същество, молбата е частично основателна. С определение № 93/11.02.2015 г. по т.д. №1435/14 не е допуснато касационно обжалване на решение № 21/10.01.2014 г. на Апелативен съд С., постановено по гр. д. № 2412/ 2013 г.,с което е потвърдено решение № 2530/04.04.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 16355/ 2011 г. При постановяване на това определение, съдебният състав не се е произнесъл по искането на ответника по касация - [фирма],гр. С. направено в отговора на касационната жалба, за присъждане на разноски. Разпоредбата на чл.81 ГПК задължава съда във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, да се произнесе и по исканията на страните за разноски. В конкретния случай [фирма] е поискало своевременно да му бъдат присъдени разноските за юристконсултско възнаграждение. Предвид изхода на делото ответника по частната жалба има право на разноски за производството пред касационната инстанция и пропускът на съда да се произнесе по искането за присъждане на разноските е основание по чл.248 ГПК за допълване на определението. В срока по чл.248, ал.2 ГПК касаторите са възразили срещу молбата за допълване на съдебния акт, като са противопоставили възражение за прекомерност на претендираното юристконсултско възнаграждение. Така направеното възражение е основателно. Претендираното юристконсултско възнаграждение в размер на 3 230 лв. е формирано от молителя единствено, с оглед изготвяне на отговор на касационната жалба. Това процесуално действие предполага възнаграждението, указано в чл.9, ал.3 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определеното при тези условия, юристконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в размер на 1 730 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК.Искането за присъждане на разноски за юристконсултско възнаграждение за разликата над тази сума до 3 230 лв., е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Правно необосновани са останалите възражения на ответниците по молбата, немотивирани, с оглед законово определеното императивно правило на чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК. Водим от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,