Определение № 1882 от 17.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 146/2025 г.

Производството е по реда на чл.248,ал.1 ГПК. Постъпила е молба от адвокат В. М. от АК Стара З. - пълномощник на Д. Г. Г. с искане да бъде допълнено постановеното по настоящото дело в производство по чл.288 ГПК определение, с което не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на „ОЗК Застраховане“АД, като на адвокат М., осъществил безплатно адвокатска защита за изготвяне на отговора на касационната жалба, бъде присъдено възнаграждение в размер на 8 273.40лв., каквото е договореното в договора за правна защита и съдействие от 07.01.2025г. В писмен отговор „ОЗК Застраховане“АД оспорва основателността на молбата със съображенията, че при недопуснато касационно обжалване производството не завършва с решение по съществото на спора и разноски не се присъждат. Присъждане на разноски в такава хипотеза не предвижда и разпоредбата на чл.78 ГПК. В евентуалност поддържа, че претендираната сума от 8 273.40 лв. е неправилно изчислена - материалният интерес е 40 000лв. и възнаграждението изчислено на база Наредба № 1/2004г. е в по-нисък размер като следва да бъде съобразено и обстоятелството, че пред ВКС не се развило същинско производство. По тези съображения счита, че определеното възнаграждение следва да бъде редуцирано. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Молбата по чл.248 ГПК е подадена на 11.04.2025г. - в преклузивния срок. С определение № 1104 от 09.04.2025г., постановено по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на „ОЗК Застраховане“ АД срещу въззивното решение, в резултат на което дружеството е осъдено да заплати на Д. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв., претърпени от пътно произшествие от 31.07.2020г. Неоснователно е твърдението на застрахователното дружеството, че в производство пред ВКС, приключило с постановяване на определение по чл.288 ГПК за недопускане на обжалване, разноски не се присъждат. Тази теза противоречи на разпоредбата на чл.81 ГПК и на безпротиворечивата практика на касационната инстанция. Разпоредбата на чл.81 ГПК не въвежда изискване актът, с който приключва делото в съответната инстанция, да е решение. От значение е, че с произнасянето по реда по чл.288 ГПК и недопускане на касационно обжалване, приключва производството пред ВКС, поради което този акт попада в хипотезата на чл.81 ГПК. Постановеното по делото определение по чл.288 ГПК не съдържа произнасяне по отговорността за разноските, които са поискани в отговора по чл.287 ГПК за осъществената безплатно адвокатска помощ за защита на Г. в касационното производство, поради което молбата по чл.248,ал.1 ГПК за допълване на определението е основателна, но е неоснователно искането за присъждане на възнаграждението в „договорения“ размер - 8 273.40 лв. Тъй като в отговора на молбата по чл.248,ал.1 ГПК застрахователното дружество въвежда макар и като евентуално, но като единствено възражение срещу размера на претендираното възнаграждение - че не съответства на посочения в чл.7,ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г., т.е. че следва да бъде редуцирано до този размер, настоящия състав на основание чл.6,ал.2 ГПК зачита това становище, както и доводът за необходимост да се съобрази приключването на производството в закрито заседание. На основание чл.7,ал.2,т.4 във във вр. с чл. 9,ал.2 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, на осъществилия безплатно правна защита адвокат следва да се присъди възнаграждение в размер на 2 900лв. при съобразяване на обжалваемия интерес от 40 000лв. В този смисъл следва да бъде постановено допълване на определението с произнасяне по разноските за касационната инстанция. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.