Определение № 122 от 27.02.2026 г. на ВКС по н. д. № 192/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 1 НПК за промяна на местната подсъдност за разглеждане на н.о.х.д № 91/2026 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, като обсъди материалите по делото намери, че не са налице условията по чл. 43, т. 1 НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: Първоначално в Окръжен съд – Русе е образувано н.о.х.д. № 25/2026 г. по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия С. Б. А. по обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 1, във вр. с чл. 128, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал.1, т. 2 НК и срещу подсъдимите К. М. Г., Ж. С. К. и В. Ю. И. за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, пр. 1, във вр. с чл. 130, ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК. Всички съдии от състава на Окръжен съд – Русе са се отвели от разглеждане на делото на основание чл. 29, ал.2 НПК по различни причини, което е наложило прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да го разгледа. С определение № 109/19.02.2026 г. по ч.н.д. № 161/2026 г. по описа на ВКС, НК, І – во н. о. делото на основание чл. 43, т. 3 НПК е изпратено за разглеждане от Окръжен съд – Велико Търново, където е образувано н.о.х.д. № 91/2026 г. С разпореждане № 106/24.02.2026 г. съдията – докладчик по делото е прекратил съдебното производство и на основание чл. 43, т.1 НПК е изпратил същото на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. В разпореждането се сочи, че по – удобно и икономично било делото да се разгледа от Окръжен съд – Разград, тъй като гр. Разград се намира по – близо до гр. Русе, в сравнение с гр. Велико Търново, пътят между гр. Русе и гр. Велико Търново е значително по - натоварен, с не малък брой пътни транспортни произшествия. Освен това последният автобус от гр. Велико Търново за гр. Русе тръгва в 15,00 часа, а от гр. Разград за гр. Русе в 17,45 часа. Фактът, че един от подсъдимите е непълнолетен налага той да бъде придружаван от лице от семейния кръг, което също щяло да доведе до допълнителни неудобства. По същество съдията – докладчик е оспорил преценката на ВКС, който с предходно определение е променил местната подсъдност на основание чл. 43, т. 3 НПК, като е счел, че с разглеждането на делото от ОС – Велико Търново не би се затруднило съществено съдебното производство. Принципно в тази процедура се преценяват всички обстоятелства от значение за определяне на съда, на който следва да изпрати делото при промяна на подсъдността, като близостта на населените места, в които се намират съдилищата, е само едно от тях. Съобразяват се и причините за отводите на съдиите от местно компетентния съд, включително и дали промяната на местната подсъдност ще доведе до изменение на функционално компетентния съд. Всички тези обстоятелства са били предмет на преценка от предходния състав на ВКС. В конкретния случай уважаването на искането на съдията - докладчик би довело до пререшаване на въпрос, по който касационната инстанция се е произнесла с влязло в сила определение, подлежащо на изпълнение. Подобен подход е напълно незаконосъобразен и води до погазване на правилата, по които функционира правосъдната система. С оглед на изложеното, ВКС, първо наказателно отделение