Решение № 73 от 11.05.2010 г. на ВКС

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 304 ГПК. Подадена е молба от Т. К. Р. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 546 от 06.02.2008 г. по гр. д. № 1258/06 г. на Софийския окръжен съд, касационно обжалване на което не е допуснато с определение № 30 от 10.10.2008 г. по гр. д. № 2353/08 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о. Молителят твърди, че е един от наследниците по закон на Н. М. Б., собственик на имота по исковата молба към релевантния по ЗСПЗЗ минал момент, но не е бил конституиран като ищец по делото, макар поради естеството на спорното правоотношение силата на пресъдено нещо да се разпростира и по отношение на него в качеството му на необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Затова на основание чл. 304 иска отмяна на влязлото в сила решение. При проверката за допустимост на молбата за отмяна Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения: С въззивното решение, предмет на молбата за отмяна, е обезсилено решението от 25.09.2006 г. по гр. д. № 64/2003 г. на К. районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, и производството по делото е прекратено. Въззивният съд приел, че искът е недопустим по съображения, че за имота, предмет на спора, има постановен отказ на поземлената комисия за възстановяване на собствеността и затова липсва правен интерес да се предяви спор за материално право /ТР № 1 от 1997 г. на ОСГК/. Наред с това ищцата В. Ц. Т., като съпруга на ищеца Н. К. Т., не е наследница по закон на Н. /Кола/ М. Б., починал в 1964 г., чиято собственост се претендира да е била земята към момента на обобществяването, и затова тя няма право на иск. Отмяната по чл. 304 ГПК е извънинстанционен способ за защита на трети лица срещу силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и те. Като препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК, нормата на чл. 304 ГПК свързва отмяната по молба на трето лице с необходимото другарство в двете му проявни форми - задължително и факултативно. Разглежданият случай не е такъв. С ТР № 1 по гр. д. № 1/97 г. на ОСГК на ВКС на РБ, т. 3 е прието, че в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, когато се касае до наследствена земя, не е задължително участието на всички наследници, тъй като те са обикновени другари. Исковата молба, подадена от един от тях, ползува и останалите за заявените с нея общи факти. С оглед на това разрешение следва да се приеме, че молителят не се легитимира от кръга на тези трети лица, които като участници в неделимо спорно правоотношение имат качеството на необходим другар и спрямо които влезлият в сила съдебен акт по въпроса за допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ да разпростира силата си на пресъдено нещо. Затова молбата за отмяна на въззивното решене не може да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно засдание. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.