Определение № 539 от 13.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2356/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, С определение № 52 от 12.05.2021 г. по гр. д. № 344/2021 г. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, е оставил без разглеждане подадената от Д. В. Д. и Л. В. Г. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 278 от 29.11.2010 год. по гр. д. № 139/2010 год. на Смолянския районен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване исковете по чл.108 ЗС на Р. З. К. против В. С. Г. и А. А. Г. за установяване правото й на собствеността и предаване на владението върху 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ................... по кадастралната карта на [населено място], първия жилищен етаж с идентификатор ................. със застроена площ 85.25 кв. м. и изба, преустроена в жилище със застроена площ 42 кв. м., с идентификатор ........................... по кадастралната карта. Срещу това определение в срока по чл.275, ал.1 ГПК е подадена частна жалба от молителите с искане да бъде отменено като неправилно. Ответницата по жалба Р. З. К., чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Определението, предмет на частната жалба, е постановено след като с определение от 19.02.2021 г., в производство по чл.307, ал.1 ГПК, е прието, че подадената молба за отмяна е допустима. След разглеждането й в открито съдебно заседание е извършена нова преценка за допустимостта, като е прието, че същата е процесуално недопустима. Посочено е, че решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 09.11.2011 год. с постановяване на определение № 411 по гр. д. № 707/2011 год. на ВКС, II г. о., с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 10/2011 год. В молбата са били изложени съображения, че по приключилото производство не е бил представен и обсъждан нотариален акт № 668/1975 год., удостоверяващ разпоредителна сделка на С. К. с първия етаж и 1/2 ид. ч. от избения етаж от жилищната сграда, построена на основание отстъпено право на строеж, в полза на сина й З. Б.. Това доказателство е от изключително съществено значение за спора относно принадлежността на правото на собственост след смъртта на З. Б. през 1977 год., тъй като изключва легитимацията на С. К. за собственик на вече разпоредения имот към момента на изповядане на сделката по нот. акт № 79/2008 год., въз основа на който е решен спора в атакуваното съдебно решение. Според молителите ако този нотариален акт от 1975 год. беше представен по делото, изходът на спора за собствеността на процесния имот би бил друг с оглед последващите разпоредителни действия с него и наследствено правоприемство в полза на баща им, респ. в тяхна полза. С този документ същите са се снабдили след неговата смърт, поради което и с оглед значението му за спора за собствеността на първия жилищен етаж и преустроената изба в жилищната сграда, същите искат отмяна на влязлото в сила решение в тази му част, с която е уважен иска на Р. З. К. срещу наследодателя им В. С. Г. и А. А. Г. за собствеността на този имот. Установено е, че гр. д. № 139/2010 год., по което е постановено решение № 278 от 29.11.2010 год., чиято отмяна се иска с подадената молба, е унищожено поради изтичане срока за съхранение по чл.65, ал. 1 от Правилника за администрацията в съдилищата /обн., ДВ, бр. 68/2017 год./. Счетено е, че с оглед липсата на делото, по което е постановено атакуваното влязло в сила решение, проверката, която следва да се осъществи по отношение твърденията на молителите, че нотариалният акт от 1975 год. не е бил представен по делото, респ. дали за това обстоятелство се съдържат данни в същото, не може да се направи. Поради това и не може да се прецени дали с оглед представените по това дело писмени доказателства /за които се съдържат данни в приложените преписи от решенията/, е налице някаква причина за непредставянето му, както и дали същият е от съществено значение за спора за собствеността на спорните имоти. Унищожаването на делото е поради изтичане на срока за съхранението му, съгласно чл.65, ал.1 от Правилника за администрацията в съдилищата, което изключва възможността то да бъде възстановено. Това води до обективната невъзможност да се прецени основателността на молбата за отмяна, както е прието и в определение № 61 от 2.03.2010 год. по гр. д. № 1109/2009 год. на ВКС, I г. о. В него е прието още, че пределният срок, в който може да се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т,1 ГПК е изтичането на срока за съхранение на делото. В случай, че то е унищожено, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е недопустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съществувала е обективна възможност за преценка основателността на молбата, което е обуславяло и нейната процесуална допустимост. В Правилника за администрацията в съдилищата /обн., ДВ бр. 68/2017 год./ е предвидена процесуална възможност за възстановяване на унищоженото дело, когато с решение на ВКС е уважена молба за отмяна на влязло в сила решение и е възобновена висящността на производството /чл.94, ал.5 от Правилника/. В решение № 175/20.06.2019 г. по гр. д. № 1597/2019 г. на четвърто г. о., след като е извършена преценка за наличието на предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение, е посочено, че на основание горецитираната разпоредба следва да бъде проведено производство по възстановяване на делото. Действително, необходимо е да съществува възможност за преценка основателността на молбата, но в случая същата е могла да бъде извършена въз основа съдържанието на представените съдебни актове. В самото обжалвано определение е прието, че от съдържанието на представените съдебни актове не се установява обсъждане на приложения към молбата за отмяна нотариален акт № 668 от 1975 год., макар и от данните в решенията да е видно, че ищцата Р. К. е продала наследството на баща й З. Б. на С. С. /негова сестра и нейна леля/ с договор от 1985 год., вписан на 11.03.1985 год. Представени и обсъждани са и последващи нотариални актове, в т. ч. и констативен такъв в полза на С. К. от 1989 год. относно имотите, предмет на разпоредителната сделка в полза на ищцата по делото Р. К.. С оглед на горното дали представеното доказателство е ново и обосновава ли основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е въпрос, по който ВКС следва да се произнесе по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.