Определение № 43 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 633/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв.Е. П.,назначена и освободена като особен представител на ответницата В. Л. Х. срещу определение № 982 от 2.05.12г.по в.ч.гр.дело №1544/12г.на Софийски апелативен съд,с което е оставена без разглеждане частната й жалба вх.№ 26641 от 8.03.12г.,подадена против протоколно определение от 1.03.12г.,постановено по гр.дело № 14536/10г.на Софийски градски съд. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Жалбоподателката адв.Е. П. е назначена от първоинстанционния съд на основание чл.47 ал.6 ГПК като особен представител на ответницата по делото В. Л. Х..С протоколно определение от 1.03.12г.е прекратена процесуалната й представителна власт поради личното явяване на страната и е постановено да й се изплати възнаграждение в размер на 200 лв - част от внесената от ищцата сума в размер на 500 лв. Определението е обжалвано от адв.П. пред Софийския апелативен съд с искане въззивният съд да й определи възнаграждение,което да е съобразено с цената на исковата претенция и с разпоредбите на Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С обжалваното определение въззивният съд е оставил частната й жалба без разглеждане като процесуално недопустима,като е приел,че е подадена срещу съдебен акт,който е извън кръга на визираните в чл.274 ГПК ,които могат да се обжалват с частна жалба. Определението е неправилно. Разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК изисква за осъществяване на инстанционен контрол наличието на една от двете алтернативно хипотези - съдебният акт да прегражда развитието на делото или неговата обжалваемост да е предвидена в закона.В случая е налице първата хипотеза.Обжалваното определение е преграждащо по отношение правото на особения представител,назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК,да участва в процеса и да получи внесеното от ищеца адвокатско възнаграждение.Ето защо настоящият състав приема,че частната жалба на адв.П. е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне на Софийския апелативен съд за произнасяне по същество на частната жалба с вх.№ 26641 от 8.03.12г.,подадена от адв.Е. П.. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.