Определение № 6045 от 23.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4376/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл.248 ГПК. С определение № 2390 от 25.09.2024 г. по ч. гр. д. № 1877/2024 г. на Софийския апелативен съд е допълнено в производство по чл.248 ГПК определение № 1898 от 29.07.2024 г. по същото дело в частта за разноските, като Г. В. К. е осъден да заплати на Прокуратура на Република България сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството по делото. Частна жалба срещу определението на въззивния съд е подадена от Г. В. К. чрез служебния му защитник адв.И. Ю.. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение по чл.248 ГПК е неправилно по същите съображения, по които е неправилно основното определение № 1898 от 29.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1877/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определението на първата инстанция за прекратяване на производството по предявения от Г. В. К. срещу Прокуратура на Република България иск по чл.49 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди от определени изрази, съдържащи се в прокурорско постановление. Представено е и изложение към частната жалба, в което се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК. Ответникът в производството Прокуратура на Република България оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима. Доколкото се обжалва определение на въззивен съд по чл.248 ГПК, то производството се развива по реда на чл.274, ал.2, предл.1, вр. чл.274, ал.1, т.2 ГПК и не е необходимо извършване на преценка на основания за допустимост на касационно обжалване - т. 24 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Г. В. К. е подал въззивна частна жалба срещу определение № 7792/20.05.2024 г. по гр. д. № 1783/2024 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по предявения от него срещу Прокуратура на Република България иск по чл.49 ЗЗД. С определение № 1898 от 29.07.2024 г. по образуваното в. ч. гр. д. № 1877/2024 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено прекратителното определение на първата инстанция по този иск. Въззивният съд не се е произнесъл по искането на Прокуратурата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Пропускът е отстранен с последващото определение № 2390 от 25.09.2024 г. по ч. гр. д. № 1877/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което на Прокуратурата са присъдени 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Обжалваното определение за разноските е било съобразено с изхода на основното производство пред въззивната инстанция и тъй като частната жалба на Г. К. е била оставена без уважение, в съответствие с чл.78, ал.3 ГПК той е бил осъден да заплати на ответника разноските по делото – в случая – юрисконсултско възнаграждение. Същевременно по частна касационна жалба на В. К. е образувано ч. гр. д. № 4377/2024 г. на ВКС, I-во г. о., срещу основното определение на въззивния съд - определение № 1898 от 29.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1877/2024 г. на Софийския апелативен съд. По това дело съставът на ВКС е отменил обжалваното определение и е постановил друг резултат – върнал е делото за продължаване на съдопроизводствените действия по иска на Г. К.. С оглед на новия резултат по основния спорен предмет за допустимостта на иска на Г. К. по чл.49 ЗЗД следва да бъде отменено и определението по чл.248 ГПК, тъй като не е налице хипотезата на чл.78, ал.3 ГПК и Г. К. не дължи разноски на ответника в частното производство. Това налага отмяна на обжалваното определение по чл.248 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,