Определение № 110 от 22.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 262/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България, представлявано от Н. Х. И. Г. – председател на Висшия духовен съвет, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 222 от 06.10.2020 г. по в.ч.т.д. № 294/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частна жалба вх.№ 6757 от 20.07.2020 г. срещу определение № 103 от 26.02.2020 г. по т.д. № 341/2019 г. на Окръжен съд – Русе. С посоченото определение на ОС-Русе, на основание чл.213 ГПК, е постановено присъединяване на делото за разглеждане по гр.д. № 240/2018 г. по описа на същия съд и за издаване на общо решение по делата, като самостоятелното производство по т.д. № 341/2019 г. е прекратено. Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, с искане за неговата отмяна и връщане на делото на Апелативен съд – Велико Търново за произнасяне по същество по сезиращата го частна жалба. Счита, че с определението на Окръжен съд – Русе се прегражда по-нататъшното развитие на делото, с оглед на предходни процесуални действия и постановени процесуални съдебни актове по двете посочени дела, подробно отразени в жалбата. Освен това, частният жалбоподател твърди, че че не са налице и предпоставките по чл.213 ГПК, тъй като исковете, предмет на гр.д. № 240/2018 г. по описа на ОС-Русе – ревандикационен иск и насрещен иск на владелеца за извършени подобрения, и исковете по т.д. № 341/2019 г. - за установяване нищожност на вписването, респ. несъществуване на вписаното обстоятелство в регистъра на местните поделения на вероизповеданията при ОС-Русе по партидата на „Мюсюлманско настоятелство – Русе”, не са между едни и същи страни и не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. В депозиран по делото писмен отговор от Мюсюлманско настоятелство [населено място], чрез процесуален пълномощник, се поддържат доводи за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, при спазване на едноседмичния преклузивен срок, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на апелативен съд, съгласно чл.274, ал.2, изр.1, предл.1 от ГПК. За да постанови атакуваното определение, съдебният състав на Апелативен съд – Велико Търново е приел, че сезиращата го частна жалба е срещу определение по чл.213 ГПК, което не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. Поради това е извел извод за процесуална недопустимост на частната жалба. Определението е валидно, допустимо и правилно. На самостоятелно обжалване с частна жалба подлежат визираните в чл.274, ал.1 ГПК две групи определения – преграждащите развитието на производството и тези, за които в закона изрично е предвидена възможност да бъдат обжалвани. Разпоредбата на чл.213 ГПК допуска възможността за служебно съединяване на искове в едно общо производство и издаване на общо решение по тях при висящност на няколко дела с едни и същи страни, или при връзка между делата. Прилагането на тази разпоредба от съда не прегражда развитието на нито едно от делата, а в чл.213 ГПК не е предвидена изрично обжалваемост на определението за служебно съединяване на исковете. Прекратяването на производството по т.д. № 341/2019 г. е последица от прилагането на чл.213 ГПК и не съставлява самостоятелен съдебен акт, попадащ в обхвата на прекратителните определения по чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Предвид горното, преценката на апелативния съд за процесуална недопустимост на частната жалба, с която е бил сезиран, е извършена при спазване на относимите процесуални правила и липсва основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. Като ирелевантни към настоящото частно производство следва да се преценят доводите в частната жалба, основани на предпоставките за служебно съединяване на искове и на движението по гр.д. № 240/2018 г. на Окръжен съд – Русе, както и на движението по присъединеното към него т.д. № 341/2019 г. по описа на същия съд. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение