Определение № 10052 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9563/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Н. Т. с [ЕГН] и с адрес в [населено място], Област Хасково, на [улица], против Определение № 5926 от 17.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1128 по описа на Административния съд – Хасково за 2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Т. против отказ, обективиран в писмо, изх. № 36-1882/2024 г. от 10.04.2025 г. на директора на дирекция „Бюджет и счетоводни дейности“ при Прокуратурата на Република България, и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател се оплаква, че обжалваното определение е неправилно, навеждайки нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – директорът на дирекция „Бюджет и счетоводни дейности“ при Прокуратурата на Република България оспорва частната жалба по съображения за неоснователността й в писмен отговор, представен в срока по чл. 232 АПК. Иска същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт да бъде оставен в сила. Не претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като извърши проверка на обжалваното определение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 1128/2025 г. по описа на Административния съд – Хасково е образувано по жалба на Т., вх. № 6792/08.05.2025 г. и уточнение към нея, вх. № 7788/28.05.2025 г. против отказ на Администрацията на Прокуратурата на Република България, обективиран в писмо, изх. № 36-1882/2024 г. от 10.04.2025 г. на директора на дирекция „Бюджет и счетоводни дейности“ при Администрация на Главния прокурор в Прокуратурата на Република България, за изплащане на сумите по Изпълнителен лист № 13 от 16.01.2025 г. по гр. дело № 20245610100199/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград на представляващо Т. трето лице (в случая адвокат), поради непредставяне на нотариално заверено от жалбоподателя в полза на адвоката пълномощно. Съдът е установил, че адв. З. Господинова, в качеството й на пълномощник на Т. Т., е подала на 21.01.2025 г. (л. 33 и 34 от първоинстанционното дело) молба до дирекция „Финансово-стопански дейности“, отдел „Счетоводство“ при Прокуратурата на Република България за изплащане на суми по Изпълнителен лист № 13 от 16.01.2025 г. по гр. дело № 20245610100199/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград (л. 8, пак там), съгласно който Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. суми, представляващи обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, ведно с лихва за забава и разноски, присъдени от Районния съд – Димитровград с влязло в сила съдебно решение по посоченото дело. На 06.02.2025 г. Т. получил писмо, изх. № 36-1882/2024 г. (л. 6, пак там), с копие до адв. Господинова, с което е уведомен, че, за да се изплатят дължимите по Изпълнителния лист суми (главница, лихви, разноски), е необходимо да представи нотариално заверено изрично пълномощно в полза на представляващото го трето лице. Уведомен е, че при непредставяне на посочения документ в 7-дневен срок от получаване на писмото, лихва върху паричното вземане няма да се начислява. Последвала размяна на кореспонденция между страните, като с писмо, изх. № 36-1882/2024 г. от 14.03.2025 г. (л. 5 (гръб), пак там) Т. е уведомен повторно, че за да се изплатят дължимите по изпълнителния лист суми, е необходимо предоставянето на нотариално заверено изрично пълномощно за получаване на сумите от трето лице. На 10.04.2025 г. директорът на дирекция „Бюджет и счетоводни дейности“ при Администрация на Главния прокурор в Прокуратурата на Република България изпратил до Т., с копие до адв. Господинова, оспореното пред първата инстанция писмо, изх. № 36-1882/2024, с което отново указал на частния жалбоподател, че за да се получат сумите по Изпълнителен лист № 13/16.01.2025 г. по гр. дело № 20245610100199/2024 г. на Районен съд – Димитровград от трето лице, е необходимо същото да е изрично упълномощено от Т. с нотариално заверено пълномощно. Посочил е, че представеното в хода на кореспонденцията между страните пълномощно за упълномощаването на адв. Господинова да изготви и подаде до Прокуратурата на Република България молбата за плащане по изпълнителния лист, както да получи сумите по него (л. 9, пак там), ведно с договор за правна защита и съдействие (л. 8 (гръб)) не може да послужи като основание за изплащане на сумите по изпълнителния лист. Посочил е също, че към датата на изпращане на процесното писмо, Т. не е оказал съдействие по въпроса. При тази фактическа установеност, Административният съд – Хасково е преценил подадената до него от Т. жалба, като процесуално недопустима. Приел е, че същата е лишена от годен за обжалване предмет. Съобразил е приетото по т. 2 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд по тълк. дело № 2/2014 г. и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд относно администрацията на органите на съдебната власт. Мотивирал се е, че Администрацията на Прокуратурата на Република България не представлява административен орган по смисъла на АПК, като дейността по изплащане на суми, присъдени с влязло в сила съдебно решение, извършвана от финансовите звена на органи, извън системата на изпълнителната власт, в частност органи на съдебната власт, не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Счел е, че редът за защита на Т. е гражданскоправен – по чл. 519, ал. 2 ГПК. Посочил е, че писмото от 10.04.2025 г. има уведомителен характер относно изискванията, при наличието на които, плащането може да бъде валидно извършено. Изложил е съображения, че същото не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като не съдържа волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения за Т., или непосредствено се засягат неговите права, свободи или законни интереси. С тези мотиви и на основание чл. 159, т. 1 АПК, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Определението е правилно. При постановяването му не е допуснат соченият от частния жалбоподател порок, изразяващ се в нарушение на приложимия материален закон. В случая, частният жалбоподател е поискал от Прокуратурата на Република България заплащане на дължими суми по влязло в сила съдебно решение, за което е представил Изпълнителен лист от 16.01.2025 г., издаден на основание чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 ГПК от Районния съд – Димитровград. В резултат на това искане не възниква властническо правоотношение, каквато е характеристиката на административното правоотношение. Вземанията срещу държавата по изпълнителен лист се осъществяват по реда на ГПК. Съгласно чл. 137 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) Прокуратурата е юридическо лице, но тя е и държавно учреждение, с оглед на което и в съответствие с чл. 519, ал. 2 ГПК парични вземания срещу нея се изплащат след подаване на искане за плащане. Тези вземания са от частен характер и неизплащането им не е административна дейност. Поради това оспореното пред първата инстанция писмо не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Като е преценил, че оспорването пред него е без предмет, Административният съд – Хасково е приложил правилно разпоредбата на чл. 159, т. 1 АПК. Определението, предмет на обжалване като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия