Определение № 391 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4134/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от [фирма] срещу решение от 10.04.2014г. по гр.д.№8369/2013г., с което ГС София е уважил частично искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД. С определение от 23.10.2014г. Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, като е осъдил жалбоподателя да заплати на ответниците по жалба сумата 7876 лева разноски по делото. С молба от 27.10.2014г. [фирма], чрез процесуалния си представител, е поискало да бъде изменено определението като бъде намален размера на присъдените разноски на основание чл.78, ал.5 ГПК. С молба от 12.11.2014г. ответниците П. Я. У., Е. И. У., П. С. У. и Н. С. У., чрез процесуалния си представител са възразили, че не следва да бъда намаляван размера на приъдените им по делото разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: При постановяване на определението си Върховният касационен съд се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото, което е направено от процесуалния представител на ответника по жалба своевременно, като са представени и доказателства за надлежно заплащане на същото – фактури от 26.06.2014г. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалба следва да бъдат присъдени разноски и в случая при спазване разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК размерът на същите не следва да бъде намален. Предвид даденото тълкуване в т.3 от ТД№6/2012г. ОСГК ТК на ВКС и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението, заплатено от ответниците на представляващия ги адвокат, не е прекомерно и не следва да бъде намалявано. Предвид изложените съображения, съдът