Определение № 31 от 22.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2950/2021 г.

Делото е образувано по касационна жалба вх. № 263912/13.05.2021 г., подадена от А. П. Г. и Ж. С. Г., чрез адвокат З. Д., срещу решение № 260103 от 31.03.2021 г. по гр. д. № 1014/2020 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 260022 от 14.09.2020 г. по гр. д. № 302/2019 г. на Районен съд – Димитровград, с което първоинстанционният съд е: признал за установено по отношение на Ж. С. Г., А. П. Г., К. С. К., Д. С. А. и К. С. Т., че Н. Ж. С., представляван от настойника З. Н. П., е собственик на следния недвижим имот: 3/10 ид. ч. от жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор ****, със застроена площ от 59 кв. м, брой етажи - 2, построена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-38/5.07.2006 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: [населено място],[жк], [улица], с площ от 372 кв. м; осъдил А. П. Г. и Ж. С. Г. да предадат на Н. Ж. С., представляван от настойника З. Н. П., владението на описания по-горе имот: 3/10 ид. ч. от жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор ****; отменил нотариален акт № 21/25.09.2013 г., т. 3, peг. № 5328, д. № 386/2013 г. на нотариус с № * НК в частта по отношение на 3/10 ид. ч. от жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор ****, на основание чл. 537, ал. 2, изр. трето ГПК; прогласил за нищожна съдебната делба по гр. д. № 1645/2017 г. по описа на Pайонен съд - Димитровград, допусната с решение № 51/9.02.2018 г. и извършена с решение № 369/1.11.2018 г. по същото дело, между Ж. С. Г., К. С. К., Д. С. А. и К. С. Т. по отношение на описаната по-горе жилищна сграда-еднофамилна, на основание чл. 75, ал. 2 ЗН; отхвърлил насрещния иск на Ж. С. Г. срещу Н. Ж. С., представляван от настойника З. Н. П., с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради пълно неизпълнение на покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективирана в нотариален акт № 104/16.10.1996 г., т. V, д. № 1641/1996 г. на Pайонен съд - Димитровград, като погасен по давност; отхвърлил насрещния иск на А. П. Г. срещу Н. Ж. С., представляван от настойника З. Н. П., с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 104/16.10.1996 г., т. V, д. № 1641/1996 г. на Районен съд - Димитровград, поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и поради привидност на договора, като неоснователен. От жалбоподателите е направено искане за спиране на производството до приключване на тълкувателно дело № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение. Съдът намира искането за неоснователно. Съображенията му за това са следните: Тълкувателно дело № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС е образувано с разпореждане на председателя на ВКС от 30.10.2020 г. по следния въпрос (след допуснато прередактиране): „Нищожен поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД или унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си”. Въпросът, по който е образувано тълкувателното дело, не е обуславящ за изхода на спора по гр. д. № 2950/2021 г., предвид разгледаните насрещни искове и предвид установените факти по делото, поради което не е налице основание за спиране по чл. 292, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК. Ето защо Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,