Определение № 3507 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2833/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Спенджаров от гр. Хасково срещу Определение №739 от 15.02.2024 г. на Административен съд – Хасково по административно дело №29/2024 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на А. Спенджаров срещу Решение за отказ за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, рег. №1253р-16887 от 12.12.2023 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Хасково. Частният жалбоподател - А. Спенджаров, счита обжалваното определение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е прекратил производството, тъй като видно от представените с молба от 16.02.2024 г. в първоинстанционното производство товарителници, жалбата е подадена на 29.12.2023 г., което опровергава твърдението на административния орган, че жалбата е подадена на 02.01.2024 г., на ръка от адв. Васева. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за произнасяне по съществото на спора. Частният жалбоподател се представлява от адв. М. Васева – Адвокатска колегия – Пловдив. Ответникът по частната жалба – началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С Определение №739 от 15.02.2024 г., на основание чл. 159, т. 5 АПК, първоинстанционният съд прекратява производството по делото. За да прекрати производството по делото, съдът приема, че жалбата е подадена на 02.01.2024 г. – след изтичане на законоустановения срок по чл. 149, ал.1 АПК, изтекъл на 29.12.2023 г. (присъствен ден), с оглед факта, че обжалваният административен акт е получен лично от жалбоподателя на 15.12.2023 г. Определението е неправилно. От представената от жалбоподателя, след постановяване на обжалваното определение, с молба от 16.02.2024 г.,, Товарителница №5300538625092 на Еконт се установява, че жалбата до административния съд е подадена на 29.12.2023 г., в рамките на законоустановения срок. Изрично в тази товарителница е посочен ден за разнос – 02.01.2024 г. От представената Товарителница за връщане №714405561 на Еконт се установява, че пратката е приета на 02.01.2024 г. в ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“. При така установените по делото релевантни факти изводът на първоинстанционния съд за просрочие на оспорването е несъответен на фактите по делото и приложимата нормативна уредба. С оглед на горното, обжалваното определение като неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдебното производство. Воден от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд