Определение № 50043 от 20.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 70/2022 г.

Производството е по чл. 248,ал.1 от ГПК. Постъпила е молба на О. Г. К. чрез пълномощник адв.С. В. от САК за изменение на решение № 50005 от 08.07.2024г по гр.дело №70/2022г. по описа на Четвърто г.о на ВКС в частта за разноските. Като се цитира диспозитива на решението, поддържа се да е налице липса на произнасяне по направено от касационния жалбоподател оспорване на въззивното решение № 260154/14.05.2021г по в. гр. д. № 122/2021 г. на Софийски окръжен съд в частта ,с която в тежест на О. Г. К. са възложени разноски за юрисконсултско възнаграждение и е бил осъден за заплати по 100 лева на ответниците Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд. Тази непълнота се сочи като отстранима по реда на чл. 248 ал.1 ГПК, евентуално чрез тълкуване, доколкото от мотивите и диспозитива на постановеното окончателно решение не става ясно дали въззивното решение е отменено в тази осъдителна част. В молбата се поддържа, че така присъдените в тежест на ищеца разноски не са дължими съгласно редакция на чл.10, ал.2, ал.3 ЗОДОВ действащата към момента на подаване на исковата молба и образуване на делото. Позовава се на разпоредбата на §6 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ /ДВ бр.94/2019г ,според която законодателната промяна в режима на разноските се прилага само за производствата, които не са започнали до този момент След като искът по ЗОДОВ е уважен частично ,на ответната страна не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение поради действието на чл.10, ал.2, ал.3 ЗОДОВ като специални норми, дерогиращи общите /чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК/ Постъпил е отговор от ответника Софийски градски съд,чрез пълномощник В. Н., съдебен помощник. Изтъква се ,че в една част въззивното решение на Софийски окръжен съд е било потвърдено от последната инстанция ,искът е отхвърлен частично и нормата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ е приложима.Счита молбата по чл. 248 ГПК за неоснователна. Постъпил е отговор от ответника Върховен касационен съд,чрез пълномощник З. С., служител с юридическо образование.Определено е юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл.25, ал.1 НПрП и съгласно чл. 78, ал.8 ГПК присъденото е в съответствие с даденото законодателно решение в §5 т.2 ЗИДЗОДОВ /ДВ бр.94/2019г/.Новата алинея 4 на чл.10 се прилага по делата ,образувани по искови молби след влизането му в сила /§6 ал.1 от ЗИДЗОДОВ /ДВ бр.94/2019г/ но същото следва да е разрешението и за заварените дела,в който смисъл е определение № 2/20.02.2020г по тълк.д №1/2019г на О. на ГК, ВКС и І и ІІ Колегия на ВАС. В същия смисъл е и установената съдебна практика след прекратяване на тълкувателната процедура поради законодателната промяна и затова разноските,присъдени в полза на ВКС с въззивното решение,са дължими. Ответникът Софийски районен съд не е депозирал отговор. Молбата с основание чл. 248,ал.1 ГПК е постъпила в срок. По същество е неоснователна и по двете искания. От настоящия състав на ВКС е постановено решение № 50005 от 08.07.2024г по гр.дело №70/2022г.на ВКС, което решение е окончателно и съдържа произнасяне по разноските съгласно крайния изход на делото. По разноските в съобразителната част на решението са изложени следните мотиви: На ищеца следва да се присъдят разноски съобразно изхода на спора,те са установени като внесени държавни такси в общ размер на 45 лева ,от които 30 лева държавна такса в касационното производство,както и разноски за адвокат,платени в пъроинстанционното производство в размер на 590 лева .Възраженията ,че това възнаграждение било прекомерно,са неоснователни.Разноските са поискани своевременно, приложен е и списък.На ответниците СРС и СГС не се дължат разноски.Ищецът дължи разноски на касатора ВКС на основание чл. 78, ал.8 ГПК в размер на 100 лева. С решението е постановена отмяна на обжалваното въззивното решение в три негови части, както следва: в частта, с която са отхвърлени исковете на О. Г. К. за солидарното осъждане на Софийски районен съд и Софийски градски съд да му заплатят разликата над присъдената на основание чл.2б ЗОДОВ сума от 7800лв. до размера на сумата 10 000 лв. и за разликата над присъдената на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сума от 694,72лв до размера на сумата 889,50 лева; в частта за разноските; в частта, с която Върховен касационен съд е осъден да заплати на О. Г. К. солидарно със Софийски районен съд и Софийски градски съд и на основание чл.2б ЗОДОВ сума от 7800лв със законната лихва, считано от 09.08.2016г, сумата 694,72лв на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и сумата 470,97лв на основание чл.78,ал.1 ГПК Така постановеният диспозитив на решение № 50005 от 08.07.2024г по гр.дело №70/2022г. на ВКС ,Четвърто г.о съдържа исканото от защитата на касатора О. Г. К. произнасяне. То е ,че въззивното решение № 260154/14.05.2021г по в. гр. д. № 122/2021 г. на Софийски окръжен съд е отменено в частта за разноските, присъдени с него /т.2 от цитирания отменителен диспозитив/. Доколкото друго не е посочено,отмяната е във всички части, с които са присъдени разноски по това решение. В този смисъл диспозитивът е ясен, пълен и не се нуждае от тълкуване. По отмененото в частта за разноските решение № 260154/14.05.2021г по в. гр. д. № 122/2021 г. на Софийски окръжен съд разноски са били присъдени първо в полза на О. Г. К..Тъй като осъждането в тази част е отменено ,в осъдителната част от диспозитива на решение № 50005 от 08.07.2024г по гр.дело №70/2022г. на ВКС, наред с присъждане на главница и лихва ответниците Софийски районен съд и Софийски градски съд са осъдени да заплатят солидарно на О. Г. К. сумата 635лв., разноски по делото за всички инстанции. На следващо място, с отмененото в частта за разноските въззивно решение такива са били присъдени в тежест на О. Г. К.. Същият е бил осъден да заплати на ответниците Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд по 100 лева юрисконсултско възнаграждение. След отмяна на решението /определение,съдържащо се в решение / на възивния съд в тази част, присъждане на разноски в полза на ответниците Софийски районен съд и Софийски градски съд липсва в решение № 50005 от 08.07.2024г по гр.дело №70/2022г. на ВКС ,Четвърто г.о, предвид посоченото в мотивите на решението ,че на ответниците Софийски районен съд и Софийски градски съд не се дължат разноски. Тази е причината в окончателното решение на Върховен касационен съд да липсва присъждане по разноските извън тези, които О. Г. К. е осъден да заплати на ВКС,в размер на 100 лева ,а не поради потвърждаване на въззивното решение в някаква част по разноските,както поддържа ответникът ВКС чрез процесуалния си представител и в оспорване на което твърдение се иска допълване,или тълкуване в постъпилата молба на О. Г. К. по чл. 248, ал.1 ГПК. Следва да се изтъкне ,че доколкото присъждането на разноски със съдебно решение подлежи на изпълнение и е основание за принудителното им събиране,спор относно тълкуването на решенията и в тази част може да възникне на практика ,но в случай на необходимост от отстраняване на неяснота, същата се преодолява при образувано производство по чл. 248 ГПК ,тъй като по този ред съдът може да изменя и допълва решението по разноските.В случая не се налага изменение или допълване на решението по присъдени в тежест на ищеца О. Г. К. разноски, за да отпадне оспорваното с молбата негово задължение за заплати разноски според определеното в решение № 260154/14.05.2021г по в. гр. д. № 122/2021 г. на Софийски окръжен съд,тъй като посоченото решение е отменено в частта за разноските, включително по отношение на тези разноски ,представляващи юрисконсултско възнаграждение от 100 лева в полза на ответника Върховен касационен съд, както вече се изтъкна. Това обстоятелство следва да се изтъкне и при връщане на делото на Софийски районен съд ,пред който е депозирана молба вх.№25018044/31.07.2024г от пълномощника на председателя на ВКС за издаване на изпълнителен лист за сумата 200 лева в полза на бюджета на съда. Сезираният с тази молба СРС също така следва да съобрази,че присъдената сума от 100 лева по решение № 50005 от 08.07.2024г по гр.дело №70/2022г. на ВКС ,Четвърто г.о е доброволно внесена по сметка на ВКС,както е удостоверено с нарочен документ от счетоводството на ВКС на 31.07.2024 /справката се намира по делото,заедно с платежното нареждане/,поради което от съдия-докладчика е било разпоредено да не се издава изпълнителен лист. Колкото до разноските, присъдени с окончателното решение в полза на ВКС в размер на 100 лева /друг осъдителен диспозитив по разноските не е налице/, ако в качеството си на страна,касатор и ответник по иска ВКС е считал тези разноски за неправилно определени, следвало е да поиска допълване или изменение на решението в срока по чл. 248, ал.1 ГПК, такава молба не е депозирана. Поради това съображенията на ответниците, изложени в настоящето производство в отговор на молбата на ищеца,касаещи прилагането на §6 от ЗИД на ЗОДОВ при възлагане на разноските не следва да се обсъждат. Доводите на О. Г. К. в молбата по чл. 248, ал.1 ГПК за недължимост на разноски от страна на ищеца изобщо,след като искът по чл.2б ЗОДОВ е частично уважен като основателен и предвид действащата към момента на образуване на делото редакция на чл.10, ал.2, ал.3 на чл.10 ЗОДОВ/ ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г/,настоящият състав на ВКС намира за неоснователни .В случая по отношение на един от ответниците – Върховен касационен съд, искът за ангажиране на солидарната му отговорност е отхвърлен и поради това са присъдени дължими от ищеца разноски на този ответник ,представляващи възнаграждение за представителство от юрисконсулт,в частност служител с юридическо образование и правоспособност по смисъла на чл. 78, ал.8 ГПК ,в минимален размер Ето защо Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,