Определение № 4672 от 17.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3741/2024 г.
ВКСIV гражданско отделение17.10.2024 г.докладчик Десислава Попколева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1938 от 1.08.2024 г. на Апелативен съд София, постановено по в.ч.гр.д.№ 2052/2024 г. в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на Е. Л. Ч. и Т. Ч. в частта й срещу решение № 3228/31.05.2024 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. №[ЕИК] г., с което е оставена без уважение жалбата им срещу разпореждане от 3.04.2024 г. на ЧСИ К. П., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1 т.5 ГПК. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба /неправилно наименувана „частна касационна жалба“ на Е. Л. Ч. и Т. Ч., чрез адв. Н. против определение № 1938 от 1.08.2024 г. на Апелативен съд София по в.ч.гр.д.№ 2052/2024 г. в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на Е. Л. Ч. и Т. Ч. в частта й срещу решение № 3228/31.05.2024 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. №[ЕИК] г., с което е оставена без уважение жалбата им срещу разпореждане от 3.04.2024 г. на ЧСИ К. П., постановено по изпълнително дело №8/2023 г. в частта, с която съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1 т.5 ГПК. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е неправилно, но без да излагат конкретни доводи за допустимост на жалбата им срещу решението на Софийски градски съд, постановено по реда на чл.437 ГПК в частта, с която с което е оставена без уважение жалбата им срещу разпореждане от 3.04.2024 г. на ЧСИ К. П., постановено по изпълнително дело №8/2023 г. в частта, с която съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1 т.5 ГПК. В частната жалба е изложена фактическата обстановка, касаеща извършените по процесното изпълнително дело действия, както и доводи за неправилност на решението на Софийски градски съд, постановено по реда на глава 39 ГПК – „Защита срещу изпълнението“ срещу разпореждане на ЧСИ в частта му, с която е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1 т.5 ГПК. Насрещните страни по частната жалба – А. В. и Т. В., чрез адв. П., поддържат становище, че последната е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Излагат доводи, че жалбата до Апелативен съд София е насочена срещу решение на Софийски градски съд, което не подлежи на обжалване, поради което правилно е била оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане частната жалба на Е. Л. Ч. и Т. Ч. срещу решение № 3228/31.05.2024 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. №[ЕИК] г. в частта, с която е оставена без уважение жалбата им срещу разпореждане от 3.04.2024 г. на ЧСИ К. П., постановено по изпълнително дело №8/2023 г., с което е отказано да прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1 т.5 ГПК, Апелативен съд София е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу акт на съда, който не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК. Определението от 1.08.2024 г. на Апелативен съд София по в.ч.гр.д.№ 2052/2024 г. в обжалваната му част, е правилно по следните съображения: Защитата при процесуална незаконност на принудителното изпълнение се осъществява чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител и е уредена от нормите на чл.435 –чл.438 ГПК. Правомощията на окръжния съд в това производство са контролно-отменителни, като с реализирането им се упражнява окончателен контрол за законосъобразност на действието или отказа на съдебния изпълнител, т.е. производството е законодателно уредено като едноинстанционно – чл.437, ал.4, изр.2 ГПК. Постановеното в това производство решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като с него се разрешава единствено процесуалния въпрос за валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител. С контролно-отменителните решения по чл.437 ГПК актовете на съдебния изпълнител се отменят или жалбите се оставят без уважение, като неоснователни и този акт на окръжния съд е окончателен. Ето защо, жалбата срещу такова решение се явява процесуално недопустима и като такава правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Цитирани разпоредби
7- чл. 274, ал. 2 ГПК
- чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК
- чл. 437, ал. 4 ГПК
- чл. 437 ГПК
- чл. 438 ГПК
- чл. 435
- чл. 437, ал. 4