Определение № 168 от 08.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12507/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал.7 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Атмикс Бетон“ ЕООД с ЕИК 202276501 срещу Разпореждане № 34571 от 22.10.2025 г. на Административен съд София-град по касационно административно-наказателно дело (к.а.н.д.) № 2501/2024 г. С обжалването разпореждане Съдът на основание чл.213а, ал.1 АПК оставя без разглеждане частна жалба на „Атмикс Бетон“ ЕООД срещу Определение № 19807 от 10.06.2024 г. на Административен съд – София-град по к.а.н.д. № 2501/2024 г., с което е оставено без уважение искането на Дружеството, направено чрез процесуален представител адв. Й. Лалова за изменение на Решение №9850/21.03.2025 г. по същото дело в частта за разноските. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното разпореждане и се иска отмяната му. Сочи, че съдът неправилно е дал указания за представяне на пълномощно за адв. Б. Иванова и приподписване на частната жалба, тъй като последната е подадена чрез друг адвокат, а именно адв. Й. Лалова, за която едновременно с жалбата е представено и надлежно пълномощно. Всички други указания за внасяне на държавна такса са изпълнени своевременно и доказателствата за това в срок са представени пред съда, поради което частната жалба е редовна, обосновава че е и допустима и е следвало да бъде препратена до Върховен административен съд, а не да бъде оставена без разглеждане по реда на чл. 213а, ал.1 АПК от първоинстанционния съд. Иска от съда да отмени обжалваното разпореждане и производството по частната жалба да продължи. Иска и присъждани на разноски за това производството, за които представя списък. Насрещната страна по частната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като обсъди оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. В обжалваното разпореждане тричленен състав на Административен съд София-град приема, че частната жалба от „Атмикс Бетон“ ЕООД срещу Определение № 19807 от 10.06.2024 г. на Административен съд – София-град по к.а.н.д. № 2501/2024 г. е недопустима за разглеждане, тъй като не са изпълнени своевременно дадените указания с разпореждане от 15.09.2025 за представяне на надлежно пълномощно за процесуално представителство пред ВАС за адв. Б. Иванова, за заявяване дали същата поддържа частната жалба с вх. № 12835/30.06.2025 г. и последната да се приподпише и да се представят доказателства за юридическа правоспособност, ако приподписването е от служител на Дружеството с юридическо образование. Действително указанието не е изпълнено, поради което съдът счита жалбата за недопустима и я оставя без разглеждане. Разпореждането е валидно и допустимо, но неправилно. Частната жалба с вх. № 12835/30.06.2025 г. по описа на Върховен административен съд, препратена за администриране на Административен съд София-град, е подадена от името на „Атмикс Бетон“ ЕООД чрез адв. Й. Лалова и към нея е приложено пълномощно за последната, в което ясно е посочена волята на упълномощителя да предостави право на адв. Й. Лалова да изготви и подаде частна жалба срещу Определение № 19807/10.06.2025 г. на Административен съд София-град по к.а.н. д. № 2501/2024 г. и да осъществи процесуално представителство по делото. При това положение съдът неправилно е установил, че адв. Б. Иванова има отношение към частната жалба. Действително последната на 02.09.2025 г. е подала заявление, че „Атмикс Бетон“ ЕООД оттегля пълномощията на адв. К. И. Атанасова, считано от 26.08.2025 г., но това е процесуалният представител изготвил и подал отговор по касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 344/18.01.2024 г. на Софийски районен съд по а.н. дело № 9894/2023 г. Налага се извод, че нито адв. Б. Иванова, нито адв. К. Атанасова са ангажира с изготвянето, подаването на частна жалба срещу Определение № 19807/10.06.2025 г. на Административен съд София-град по к.а.н. д. № 2501/2024 г. и процесуалното представителство във връзка с последната. При това положение, основателно е възражението на частния жалбоподател, че неправилно съдът е счел частната жалба за нередовна и я е оставил без разглеждане поради неизпълнение на указанията. Частната жалба с вх. № 12835/30.06.2025 г. по описа на Върховен административен съд е подадена от името на „Атмикс Бетон“ ЕООД чрез адв. Й. Лалова, за която има представено пълномощно за процесуално представителство, както и внесена държавна такса в размер от 150 лв., поради което са изпълнени изискванията на чл. 212 и 213 АПК и не е имало основание за даване на допълнителни указания за поправяне на нередовности на частната жалба с разпореждането от 15.09.2025 г. Следователно налице са доказателства, които установяват, че частната жалба е редовна, поради което обратният извод в обжалваното разпореждане е необоснован и последното следва да бъде отменено, а частната жалба върната за продължаване на производството. Относно разноските в това производство: В производствата по частни жалби не се решава въпос по съществото на правен спор, а разноски се присъждат зависимост от изхода на делото при постановяване на крайния акт по съществото на спора. Докалкото настоящият спор е отнася до правилността на определение, с което е преградено развитието на производство относно присъждането на разноски в друго производсвото следва да се има, предвид че в производството по чл. 248, ал.3, изр. посл. ГПК не се решава спор по съществото, а само такъв предопределя коя страна има право на разноски. Това производство само коригира вече постановен съдебен акт в частта за разноските, в настоящия случай дали искането за изменение правилно е било отхвърлено от съда. В този смисъл липсва ново „основно“ производство, по което да са направени разноски, поради което не се поражда нова отговорност за разноски. Целта и смисъла на производството по чл. 248, ал.3, изр. посл. ГПК, включително съпътстващите го частни производства, е да даде възможност за справедливо и законосъобразно разрешаване на въпроса за разноските, направени в основното производство, а не да създаде нов спор и нова възможност за присъждане на разноски, с които да се утежнява положението на насрещната страна. С оглед посоченото в настоящото производство разноски не се дължат независимо от изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,