Определение № 269 от 06.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1162/2017 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на М. Б. против Определение № 41 от 23.02.2017г. по в.ч.т.д.№ 58/2017г. на АС Велико Търново, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което му е указано да внесе държавна такса от 500лв. по подадената от него въззивна жалба. В настоящата частна жалба Б. твърди, че с обжалваното определение неправилно е прието, че притежава имущество, което му позволява да заплати определената държавна такса. Искането е за отмяна на атакуваното определение и освобождаването му от внасяне на държавна такса. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Жалбата е неоснователна. Законосъобразни са изводите на АС Велико Търново, че определението, с което съдът указва внасяне на държавна такса не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като не е от категорията на тези, за които процесуалният закон в разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК, изчерпателно урежда възможността да бъдат обжалвани с частна жалба. Последователна е съдебната практика, уеднаквена в т.5 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, че определението, с което се оставя без движение производството по делото не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол; срещу това определение страната може да се защити чрез обжалване определението за прекратяване на делото. Не е предмет и на частното производство пред апелативния съд и на настоящото производство въпросът за освобождаването на Б. от внасяне на държавната такса по въззивната жалба, поради което и искането /петитумът/ в този смисъл не може да бъде осъждано. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.