Решение № 11054 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12449/2015 г.

Решение № 11054 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12449/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Иван Йовчев срещу решение № 1546 от 23.07.2015 г., постановено по адм. д. № 988/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място], VІІІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението. Ответникът – Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Стоянова, поддържа теза за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - [населено място] е отхвърлил жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] против ревизионен акт № Р- 16-1402228-091-01 от 16.12.2014 г. на инспектори по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 208 от 17.03.2015 на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя, в качеството му на осигурител по смисъла на КСО, са определени вноски за ДОО по КСО за периода 07.2011 г. - 12.2013 г. в общ размер от 66 135,57 лв. и са начислени законни лихви в общ размер от 16 729,90 лв.; определени са вноски за ДЗПО-УПФ по КСО за периода 07.2011 г. - 12.2013 г. в общ размер от 20 241,97 лв. и са начислени законни лихви в общ размер от 5 521,81 лв.; определени са вноски за ЗО по ЗЗО за периода 07.2011 г. - 12.2013 г. в общ размер от 31 054,07 лв. и са начислени законни лихви в общ размер от 7 090,60 лв. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Същото не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Правилно и с оглед на доказателствата по делото, решаващият състав на първоинстанционния съд е приел, че през периода юли 2011 г. – декември 2013 г., [фирма] е предоставил на предприятия в Г. и Ф. свои работници, които е командировал в съответната държава - членка на ЕС за извършване на шивашки и строителни услуги за периоди по-дълги от 30 дни, при условията на 121 КТ. По делото не е било спорно, че Дружеството е осигурител на тези работници, както и че е представило удостоверения - образец А1 по регламент ЕО № 883/2004 г. При това положение, съдът правилно е направил извода, че е приложимо законодателството на Република България. Относно размера на осигурителните вноски, съдът се е позовал на нормите на чл. 6а КСО, чл. 157, ал. 6 КСО, чл. 14 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), както и на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЗО. Правилно съдът е направил извода, че осигурителният доход на лицата, командировани от [фирма] в Г. и Ф. е по-висок от максималния за страната, но в случая той ограничен до максималния месечен размер, определен със ЗБДОО. В тази връзка е изследван максималният месечен осигурителен доход за 2011 г., 2012 г. и за 2013 г., като в мотивите е посочено, че за 2011 г. той е в размер от 2 000, 00 лв., според разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г. (ЗБДОО-2011 г., отм.); максималният месечен осигурителен доход за 2012 г. е в размер от 2 000, 00 лв., съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от ЗБДОО-2012 г., отм.; а максималният месечен осигурителен доход за 2013 г. е в размер от 2 200, 00 лв., според чл. 8, ал. 1, т. 4 от ЗБДОО-2013 г., отм. Размерът на здравноосигурителните вноски е съобразен с чл. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. (ЗБНЗОК-2011 г., отм.), здравноосигурителната вноска за 2011 г. е в размер от 8 на сто. Според чл. 2 от ЗБНЗОК-2012 г., отм., здравноосигурителната вноска за 2012 г. е в размер от 8 на сто, а според чл. 2 от ЗБНЗОК-2013 г., отм., здравноосигурителната вноска за 2013 г. също е в размер от 8 на сто. [фирма] е юридическо лице със седалище и адрес на управление в Република България, регистрирано по законите на тази държава и относно него важат нормите на българското законодателство, регламентиращи социалното и здравното осигуряване. Цитираните от касатора текстове на преамбюла на Регламент ЕО № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета, както и уреждащите тази правна материя Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, а също така и Директива 96/71/ЕО Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година, относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, не определят осигурителни прагове, които държавите членки са длъжни да съблюдават. В националната норма на чл. 6а, ал. 1 КСО изрично е посочено, че осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1. Според ал. 2 от същия текст, осигурителните вноски за лицата по ал. 1 се дължат в размерите по чл. 6, ал. 1 и се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл. 6, ал. 3. Следователно законодателят приема като база за определяне на осигурителните вноски брутните месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България. От стр. 17 и 18 от ревизионен доклад № Р-16-1402228-092-01 от 17.11.2014 г. се установява, че органите на данъчната администрация са приложили минималните ставки за заплащане на труда на командировани български работници във Ф. и Г., посочени в писмо изх. № 0104-527 от 20.02.2014 г. на ИА "Главна инспекция по труда", с оглед правомощията й за обмен на данни по чл. 4 от Директива № 96/71 ЕО. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е посочил, че представеното от МТСП писмо от 1.06.2015 г., коментиращо необлагаемия минимум и социалните осигуровки в Г., регламентирани в законодателството на тази държава, не са относими към спора. Представената от жалбоподателя по първоначалното дело справка за заплащане на труда на шивачки в Г., не сочи източника си, а и предвид стойностите на минималните ставки на заплащане в тази държава в провинциите, в които е полаган труда, тези ставки са по-високи и съответно по-неблагоприятни за жалбоподателя. Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО, осигурителните вноски за ДЗПО се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7. Според чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, здравноосигурителната вноска за лица, наети по трудови правоотношения, се внасят върху дохода, определен съгласно КСО, върху който се дължат вноски за ДОО; вноската се внася от работодателя. Окончателните правни изводи на съда, че в рамките на ревизията правилно и законосъобразно е определен месечният осигурителен доход на лицата, заети по трудови правоотношения с [фирма], на която основа са определени дължимите вноски за ДОО, ДЗПО и вноските за ЗО, поради което жалбата е неоснователна, следва да бъдат споделени, като са изведени при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. По изложените съображения постановеното решение се оставя в сила. Предвид изхода по спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, искането на ответника за присъждане на разноски е основателно, като съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,