Определение № 2298 от 21.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 930/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.1, предл.1 вр. ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „СКАНДИНЕВИЪН ДИВЕЛОМПЕНТС“ ООД, представлявано от адв. П. К., срещу определение № 384 от 20.02.2024г. по т.д. № 1494/2023г. на ВКС, I т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от него молба по чл.248 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че на 22.11.2023г. в ЕПЕП по партидата на т.д. № 1494/2023г. на ВКС, I т.о. е обявено решение № 19 от 15.11.2023г., като върху него изрично е отбелязано, че документът е електронно подписан на 15.11.2023г. от Е. А., и на 22.11.2023г. – от останалите членове на съдебния състав, както и че актът е постановен на 22.11.2023г. Сочи, че при съобразяване на чл.360а, чл.360в, ал.2 и чл.360з, ал.2 ЗСВ следва изводът, че в конкретния случай решение № 19 от 15.11.2023г. е постановено на 22.11.2023г., след като е било подписано от съдията докладчик Е. Ч. и член на състава съдия В. Х.. Поддържа, че решението се счита постановено в момента, в който бъде подписано от всички съдии от съдебния състав, поради което дори в същото да бъде посочена по-ранна дата, то ще се счита постановено след подписването му от всички съдии съгласно чл.236, ал.3 ГПК. Намира, че въпросът кога ще бъде обявено съдебното решение е последващ и има самостоятелно правно значение, тъй като касае началото на преклузивни срокове, какъвто е този по чл.248 ГПК. Поради това поддържа, че обжалваното определение е постановено при неправилна преценка за това от кой момент започва да тече срокът по чл.248 ГПК и следва да бъде отменено. Ответникът „ВИТОША КЕПИТЪЛ” ЕООД, представляван от адв. С. Ц., оспорва частната жалба. Поддържа, че според трайната и непротиворечива съдебна практика разпоредбата на чл.360а ЗСВ, чл.102а ГПК и чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ не отменят изискванията на ГПК за начина, по който следва да се оформят съдебните актове. Намира, че чл.235, ал.4 и чл.236, ал.3 ГПК са специални правни норми и дерогират общата правна норма на чл.102а, ал.1 ГПК и от достатъчност само на електронната форма на акта изискват и писмена такава със саморъчен мастилен подпис на съдията в съдебното решение. Поддържа, че решението се счита постановено с подписването му от съдията и фактическия състав на обявяването на решението включва подреждането на решението в регистъра на съдебните решения и отразяване в срочната книга на мястото му в регистъра, в подкрепа на което е чл.57, ал.1 от Правилника за администрацията на ВКС. Поради това сочи, че съдебното решение носи и дата, на която се счита постановено, т.е. подписано със саморъчен мастилен подпис от съдията/съдиите, обявяването му в срочната книга и в деловодната система на съда. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че в настоящия случай поради необжалваемостта на постановеното по делото решение № 19 от 15.11.2023г. релевантен за преклузивния срок на чл.248, ал.1 ГПК е денят на постановяване на решението – 15.11.2023г. С оглед на това е приел, че срокът за подаване на молба с искане за изменение на решението в частта за разноските е изтекъл на 15.12.2023г., а молбата по чл.248 ГПК е подадена на 20.12.2023г., поради което е процесуално недопустима като просрочена. Съгласно формираната постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 161/06.11.2023г. по гр.д. № 4782/2022г. на ІV г.о., решение №209/14.12.2023г. по гр.д. № 746/2023г. на ІV г.о.; решение № 265/26.04.2024 г. по г.д.№ 2296/2023 г. на ІV г.о., решение № 404 от 25.06.2024г. по гр.д.№ 4311/2023г. на ВКС, IV г.о. и др., съобразно чл.102а ал.1 ГПК с подписването с електронен подпис на издаденото в електронна форма съдебно решение е удовлетворено изискването за издаването му като валиден съдебен акт, който поражда същите правни последици, като изготвеното в писмена форма и подписано със саморъчен/ни подпис/и съдебно решение. Прието е, че съгласно разпоредбите на Глава ХVІІІа от ЗСВ органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, които се подписват с електронен подпис, като правилата за това съобразно чл.360к от ЗСВ са уредени в Правилника за вътрешния ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт (ДВ, бр. 32/2017 г.). Посочено е, че според ал.4 на чл.102а от ГПК издаден в електронна форма акт на съда може да се възпроизвежда в документ на хартиен носител, който има значението на официален препис, след заверка от служител, овластен от ръководителя на съответния съд. Съгласно чл. 46 от Наредба № 5/1.07.2017 г. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешния оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация (ДВ, бр. 47/2017 г., изм. бр. 55/2022 г.), след окончателното му изготвяне, електронният документ се регистрира в информационната система с уникален регистров номер (чл. 22, ал. 1, т. 6 и т.7), който се въвежда в съдържанието на електронния документ преди подписването му, след което същият се подписва с електронен подпис съгласно изискванията на посочения по-горе правилник. Подписаният от всички участващи съдии и служители електронен документ не може да се заменя. Съгласно чл.235, ал.5 ГПК решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. В чл.4 на Наредба № 4 от 16.03.2017г. за воденето, съхраняването и достъпа до регистъра на актовете на съдилищата /обн., ДВ, бр.28 от 2017г./ е предвидено, че регистърът на актовете на съдилищата е уеббазирана електронна база данни, съдържаща актовете по чл.2, ал.1 и свързаните с тях обстоятелства, и е част от единната централизирана информационна система за съдилищата и се води и съхранява по начин, който гарантира целостта, достъпността и сигурността на съдържащата се в него информация. Според чл.7, ал.1 и ал.2, т. 4, б.“в“ от наредбата за всеки акт, подлежащ на обявяване по чл.2, ал.1, се открива отделна електронна партида, която се състои от две части – част "Вписани обстоятелства" и част "Обявен акт", като в частта „Вписани обстоятелства“ се съхранява информация относно датата на постановяване на акта. Противно разрешение не се съдържа и в разпоредбите на Правилника за администрацията на ВКС. В настоящия случай от автоматично генерираните в ЕИСС и ЕПЕП данни е видно, че оригиналът на постановеното от състава на ВКС, I т.о. решение по т.д. № 1495/2023г. е бил подписан от съдия Elena Ruseva Arnauchkova на 15.11.2023г. в 16:12:21 ч., от съдия Vassil Valchev Christakiev на 22.11.2023г. в 10:48:56 ч. и от съдия Eleonora Velinova Chanacheva на 22.11.2023 г. в 10:51:13 ч., с отбелязване, че актът е постановен на 22.11.2023г. Поради това следва да се приеме, че съдебният акт по делото е постановен на 22.11.2023г. – датата, която е посочена като такава в ЕИСС и ЕПЕП и от която е бил достъпен за страните. Същите данни се съдържат и в регистъра на публикуваните съдебните актове на ВСС. С оглед изложеното настоящият състав приема, че срокът по чл.248 ГПК е започнал да тече от посочената дата на постановяване на съдебния акт и е изтекъл на 22.12.2013г.. Поради това постъпилото с молба вх. № 16772 от 20.12.2023г. искане по чл.248 ГПК е направено в предвидения в разпоредбата срок и молбата се явява допустима. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на състава на ВКС за произнасяне по направеното искане по чл.248 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,