Решение № 180 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1392/2011 г.

Решение № 180 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1392/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от прокурор от Апелативна прокуратура - София и като представител на Прокуратура на Република България, срещу решение от 30.05.2011 г., постановено по гр. д. № 558/2011 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 27.10.2010 г., постановено по гр. д. № 545/2009 г. на Софийски градски съд, е уважен предявения от Д. Т. С. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва от 23.01.2009 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 411 от 19.03.2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поради противоречие с т. 8 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, с което е прието, че органите на следствието и прокуратурата не отговарят по ЗОДОВ, ако наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност или деянието да е амнистирано, освен ако наказателното производство е продължено по реда на чл. 21, ал. 2 от НПК и лицето е оправдано. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът Д. Т. С. оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение в обжалваната част е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на Д. Т. С. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ сумата 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209 и чл. 26, ал. 1 от НК, за продължавано престъпление, включващо девет деяния, извършени в периода 1992-1993 г. с пострадали И. С., Б. С., П. С., В. В., Л. М., И. Г., Д. И., Г. С. и М. Д., наказателното производство по което обвинение е прекратено с постановление на Районна прокуратура - София от 20.01.2004 г. на основание чл. 180, чл. 237, ал. 1, т. 1, вр. чл. 21, ал., т. 1, чл. 237, ал. 2 и ал. 3 от НПК, изменено досежно основанието за прекратяване с постановление от 13.10.2009 г. на Софийска градска прокуратура - като същото се счита прекратено в тази част и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. 24, ал. 1, т. 3 от НПК - нов. Установено е, че срещу Д. Т. С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209 и чл. 26, ал. 1 от НК, за продължавано престъпление, включващо девет деяния, извършени в периода 1992-1993 г. с пострадали И. С., Б. С., П. С., В. В., Л. М., И. Г., Д. И., Г. С. и М. Д. и деяние, извършено през 1995 г. Наказателното производство по повдигнатото обвинение е прекратено с постановление на Районна прокуратура - София от 20.01.2004 г. на основание чл. 180, чл. 237, ал. 1, т. 1, вр. чл. 21, ал., т. 1, чл. 237, ал. 2 и ал. 3 от НПК, изменено досежно основанието за прекратяване с постановление от 13.10.2009 г. на Софийска градска прокуратура - като същото се счита прекратено в тази част и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК нов /тъй като наказателното преследване е погасено по давност/ и е отменено в частта по обвинението по отношение на деянието от 1995 г. Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, ВКС, процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото са били законни - т. е. липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата. Ако наказателното производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, т. 2 и 3 НПК и чл. 288, ал. 2 НПК, или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда, право на обезщетение има лицето, признато за невинно с влязла в сила присъда. Тогава съответният правозащитен орган отговаря за вреди ако наказателното производство е било образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано. В разглеждания случай наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност или деянието да е амнистирано и наказателното производство не е продължено по реда на чл. 21, ал. 2 от НПК с оправдаване на лицето. Поради изложеното липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата и не може да се иска обезщетение. За времето след като е изтекла абсолютната давност до прекратяването наказателното преследване е незаконно и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди през този период. Предвид характера и тежестта на обвинението, продължителността на периода на наказателното преследване след изтичане на абсолютната давност и обстоятелството, че не са извършвани процесуални действия с оглед постановеното постановление за прекратяване на наказателното производство от СРП, както и на обстоятелството, че наказателното производство е частично прекратено поради изтекла давност, а в останалата част е висящо, за установените неимуществени вреди, които следва да се приемат за по-малки от принципно търпените с оглед завеждането на иска преди постановяване на постановлението на СГП и изразеното в исковата молба, че наказателното преследване е прекратено с постановлението на СРП, настоящата инстанция намира, че сумата от 1 000 лв. справедливо ще репарира вредите, които ищецът е понесъл от незаконно повдигнатото обвинение за този период, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпените страдания от незаконното наказателно преследване, които са установени по делото. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК въззивното решение следва да се остави в сила за размера 1000 лв. и се отмени за размера над 1000 лв. и в тази част искът се отхвърли като неоснователен. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение