Определение № 3 от 07.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1231/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпило е искане от В. Д. Р. и Я. П. Р., чрез пълномощника им адв. Й. К. с молба вх.№ 4574 от 11.062020г. да бъдат присъдени разноски на основание чл. 78 ал.1 ГПК съобразно постановеното решение № 23 от 19.05.2020г. по гр.д.№ 1231/2019г по описа на ВКС, първо гражданско отделение. Ответниците Д. Д. Г., М. К. К. и Д. К. Г. изразяват становище в писмен отговор, изготвен от процесуалния им представител адв. А. Т., че молбата е неоснователна тъй като в касационната жалба не е формулирано искане за присъждане на разноски и не им е бил връчен списък за разноските. Направено е и искане в случай, че молбата се приеме за основателна, разноските да се разпределят между ответниците съобразно техните дялове в съсобствеността. Подаден е и писмен отговор от Б. П. Г. и В. И. Г., чрез пълномощника им адв. Ю. М., в който се възразява срещу присъждане на разноски в първата фаза на делбеното производство по аргумент от чл. 255 ГПК. Поддържа се също /при условията на евентуалност/, че е налице прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение. Молбата за изменение на касационното решение в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248 ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения: Производството е за делба във фазата по допускането. С постановеното по настоящото дело решение е отменено въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 135 от 04.12.2018 г. по гр. д. № 1493/2018 г., с което е потвърдено решението на Несебърския районен съд № 79 от 11.05.2018 г. по гр.д. № 734/2017 г. за делбата на дворно място представляващо поземлен имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място], [община] и делото е решено по същество като в делбата е включен и Я. П. Р. и са определени следните квоти на съделителите: 27.40% общо за В. Д. Р. и Я. П. Р. в съпружеска имуществена общност. по 14.52%. за Д. Д. Г., Л. Д. Ф., В. Д. Р. по 7.26% за М. К. К. и Д. К. Г. по 4.84% за В. И. Г., Р. П. А., Б. П. Г. При този резултат по правилото на чл.78 ал.1 ГПК на касаторите се дължат направените разноски по обжалването на първоинстанционното и въззивното решение по допускане на делбата. Разпоредбата на чл. 255 ГПК не е специална по отношение на чл. 78 ГПК в частта за разноските по обжалването на решението по допускане на делбата. Както се приема неотклонно в практиката на ВКС, включително и в цитираното от ответниците Б. П. Г. и В. И. Г. определение по ч.гр.д.№ 337/2019 на ВКС, І г.о., разпоредбата на чл. 255 ГПК има предвид разноските, които всеки съделител прави в производството, за да установи своята собственост на съответната претендирана идеална част респ. да отрече правото на останалите съделители като такива разноски са например назначаване на експертизи, извършване на оглед, изготвяне на инвестиционни проекти и др. При обжалване, както и по присъединените в делбата искове, намира приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК. Този извод се формира от обстоятелството, че в делбата всеки съделител е ищец по своето право на делба и ответник по правото на делба на всеки от останалите съсобственици и разноските, които той прави за установяване на своите права имплицитно включват отричане правата на другите съделители. При обжалването обаче се дължат разноски по общите правила на ГПК. Ето защо е неоснователен доводът, че не се дължат разноски на касаторите, независимо, че касационната им жалба е приета за основателна и е уважена като въззивното решение е отменено като неправилно в обжалваната част. След като делото е решено по същество от касационната инстанция, то тя има задължение да присъди разноските и за пред въззивната инстанция. Неоснователен е доводът на ответниците Д. Д. Г., М. К. К. и Д. К. Г., че разноските не са поискани с касационната жалба. Това искане е направено на първата страница от нея, последния ред, представен е и списък за разноските в съдебното заседание на 19.02.2020г. пред Върховния касационен съд. Копие от списъка е връчен на процесуалния представител на явилите се страни, по отношение на неявилите се, ГПК не предвижда задължение да се изпраща препис от списъка за разноските. Искане за присъждане на разноски е било направено и пред въззивния съд на стр.7 от въззивната жалба, предпоследен ред. Възражението, направено от ответниците от Б. П. Г. и В. И. Г., за прекомерност на договорения и платен адвокатски хонорар на адв.К. за предзставителство пред ВКС е недопустимо. По делата, които се разглеждат в открито съдебно заседание е възражение по чл. 78 ал.5 ГПК следва да бъде направено до приключването на устните състезания, след което правото да се иска намаление на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение, се преклудира - ТР 6/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК т.11. Не е основателно и второто възражение за присъждане на разноските в зависимост от дяловете в съсобствеността, тъй като както вече се посочи, при успешно обжалване на решението по допускане на делбата, на въззивника респ.касатора се дължат всички разноски, а не само тези, които съответстват на дяловете на ответниците. В случая разноските за въззивната инстанция са 630 лв., а за касационната – 2540 лв. или общо 3170 лв. които ВКС не е присъдил, макар да е приел, че са дължими. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл. 248 ГПК