Определение № 5207 от 28.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4100/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, вр. с чл. 279 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. против разпореждане № 22787/14.08.2026 г. по ч. гр. д. № 5572/2025 г. на Софийски градски съд (СГС), ЧЖ-IV-А състав, с което е върната частната му жалба (рег. № 111-30-11315#1/22.07.2026 г.) срещу определение № 351/08.01.2026 г., постановено по същото частно гражданско дело, с което е оставена без уважение молбата на страната за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство в производство по частна жалба с вх. № 48896/22.04.2025 г. срещу определение № 15004/31.03.2025 г. по гр. д. № 109/2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 166 състав. Жалбоподателят прави оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане с доводи за подаване на частната жалба в срока за обжалване като сезирането е извършено чрез затвора в [населено място], където лицето изтърпява наказание „лишаване от свобода“. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като съобрази данните по делото намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна като съображенията за това са следните. За да постанови обжалвания правен резултат, администриращият съд (СГС) е приел, че частната жалба на М. срещу определение № 351/08.01.2026 г. по ч. гр. д. № 5572/2025 г. по описа на същия съд, е просрочена. Съобразил е, че препис от горното определение е връчен на страната на 14.07.2026 г. и едноседмичният срок за обжалването му, изчислен по правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК, е изтекъл на 21.07.2026 г. (вторник, присъствен ден), а частната жалба е подадена на 22.07.2026 г. Тъй като сезирането е извършено чрез затворната администрация на затвора в [населено място] (жалбоподателят изтърпява там наказание „лишаване от свобода“) съдът е изискал и получил данни от там за датата на постъпване на частната жалба (съгласно приложена справка), която е удостоверена като 22.07.2026 г. Обжалваното разпореждане е правилно. С разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК, законодателят е установил едноседмичен срок за обжалване на определението, респ. разпореждането на съда, който тече от датата на връчване на съобщението и обжалваемия съдебен акт на страната. При данните по делото, съобщението за постановеното определение (№ 351/08.01.2026 г. на СГС по ч. гр. д. № 5572/2025 г.), както и самото определение, възпроизведено в съобщението, са получени лично от жалбоподателя Е. М. на 14.07.2026 г. (вторник). Срокът за обжалване, който се брои по правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК е изтекъл във вторник на следващата седмица - т.е. 21.07.2026 г., присъствен ден. Подадената частна жалба срещу горното определение е постъпила чрез администрацията на затвора в [населено място] на 22.07.2026 г., т. е. след изтичане на срока за обжалване, поради правилно е счетена за процесуално недопустима и върната със сега обжалваното разпореждане. Същото се явява процесуално законосъобразен съдебен акт и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,