Определение № 322 от 20.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1081/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ИНТЕЛСОФТ-98“ ООД, [населено място] срещу определение № 163 от 09.03.2022 г. по в. т. д. № 838/2021 г. на Софийски апелативен съд, поправено с определение № 224 от 25.03.2022 г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането на дружеството за определяне като поверителна информацията, съдържаща се в първичните счетоводни документи, изискани по делото по реда на чл. 190 ГПК, както и за постановяване на ограничителни мерки спрямо тези документи. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно. Не споделя извода на съда за неприложимост на мерките по чл. 12, ал. 3 ЗЗТТ във въззивното производство по глава XX ГПК, като твърди, че уредените в Закона за защита на търговската тайна (ДВ. бр. 28 от 5.04.2019г.) особени правила за защита на търговската тайна следва да се прилагат и в производствата по ГПК. Счита, че уреденото в чл. 190 ГПК задължение на страна в гражданския процес да представи намиращ се в нея документ крие потенциален риск от незаконно придобиване, използване или разкриване на съдържащата се в този документ търговската тайна от насрещната страна в процеса. Поддържа, че естественото противопоставяне на страните в гражданския процес и техните противоположни интереси, намиращи израз в извършваните от тях процесуални действия, обуславят евентуално недобросъвестно боравене с придобита в рамките на съдебното производство информация, включително тази, придобита по реда на чл. 190 ГПК и че когато предмет на тази информация е търговска тайна на насрещната страна, опасността от недобросъвестно засягане на нейната правна сфера е още по-непосредствена. Ответниците по частната жалба – И. К. Г., М. К. Г. и Н. Г. Г. – заявяват становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на частната жалба по съображения в писмен отговор от 19.04.2022 г. Не претендират разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на ответниците, че въззивният акт не подлежи на инстанционен контрол. Възможността за обжалването на същия е изрично предвидена в разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от Закона за защита на търговската тайна. С оглед на това, че на страните не е изпратено съобщение за въззивното определение, за начало на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК следва да се счете посоченият от частния жалбоподател момент на узнаването му – 11.03.2022 г., спрямо който подадената на 17.03.2022 г. частна жалба е депозирана в рамките на установения в закона срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без уважение искането на „ИНТЕЛСОФТ-98“ ООД да бъде постановено, на основание чл. 12, ал. 1 ЗЗТТ, че информацията, съдържаща се в първичните счетоводни документи, които дружеството ще представи по делото, е поверителна и да бъде ограничен напълно достъпът на въззивниците и техните пълномощници до тези документи, а такъв достъп да бъде предоставен само на вещото лице и процесуалния представител на тази страна срещу задължението и отговорността им да не използват и разгласяват информацията, съдът е приел, че специалните мерки за поверителност по чл. 12, ал. 3 ЗЗТТ са неприложими в настоящото съдебно производство по реда на чл. 365 и сл. от ГПК. Според него, смисловото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 12 налага извода, че същата се отнася за действия, които могат да бъдат предприети само в предвиденото в посочения закон нарочно производство за защита на търговската тайна. Обжалваното определение е правилно. Изцяло следва да бъде споделено становището на въззивния състав, че предвидените в чл. 12 ЗЗТТ мерки за поверителност на информацията могат да бъдат приложени само в съдебното производство за защита на търговската тайна, уредено в специалния Закон за защита на търговската тайна, но не и в другите съдебни производства. Основание за този извод е систематичното място на разпоредбите на чл. 12 ЗЗТТ в Глава Трета „Производство за защита на търговската тайна“, тъй като от съдържащия се в същата глава чл. 10 се установява, че това е производството пред съда, образувано по изрично посочените в чл. 10, ал. 1 ЗЗТТ специални искове, които притежателят на търговска тайна може да предяви срещу всеки нарушител на търговската тайна. Освен поради това, че чл. 12, визиращ налагането на мерки за поверителност, се намира систематично след чл. 10, посочващ какви искове могат да бъдат предявени за защита на търговската тайна, относимостта на мерките именно към това производство следва и от самото заглавие на чл. 12 ЗЗТ и по-конкретно поради членуването на прилагателното „съдебно“. Убедителен аргумент в тази насока представлява също разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗЗТТ, в която изрично е посочено, че задължението да пазят информацията, „определена като поверителна съгласно ал. 1 и 3“, е за изброените лица, „които участват в съдебни производства по този закон или имат достъп до документи, които са част от такива производства “. Изводът, до който е достигнал въззивният съд, се подкрепя и от приложимото право на ЕС. Съдът на ЕС e извел в практиката си принципа на „съответстващото“ тълкуване на правото на ЕС. Според този принцип, формулиран в решения по редица дела (дело С-14/83 г. - Von Colson and Kamman, дело C-106/89 г. - Marleasing, дело C-441/14 г. - DI, дело С- 555/07 г. – Kücükdeveci), националните съдилища са длъжни да тълкуват вътрешното си право в светлината на целите и формулировката на директивата, за да се постигне резултатът, визиран в нея. В този смисъл разпоредбите на Закона за защита на търговската тайна (ЗЗТТ) следва да се тълкуват в светлината на Директива (ЕС) 2016/943, тъй като с него в националното законодателство са въведени изискванията на Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския Парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване. По въпроса, дали предвидените в ЗЗТТ мерки за поверителност се прилагат единствено в нарочното производство по този особен закон, следва да се вземе предвид съображение 24 на Директивата, според което: „Вероятността от нарушаване на поверителността на търговската тайна по време на съдебно производство често възпира законните притежатели на търговска тайна от завеждането на съдебно производство за защита на техните търговски тайни, като по този начин се застрашава ефективността на предвидените мерки, процедури и правни средства за защита. По тази причина е необходимо да се установят - при спазване на съответните защитни разпоредби, които гарантират правото на ефективни правни средства за защита и справедлив съдебен процес - специални изисквания, имащи за цел да защитят поверителността на търговската тайна в хода на съдебното производство, образувано в нейна защита .“ Следователно, предвидените в чл. 12 ЗЗТТ мерки за поверителност са приложими единствено в съдебните производства, който са образувани, за да защитят поверителността на определена търговска тайна. Тези мерки не са приложими в настоящото съдебно производство, тъй като то не е производство за защита на търговска тайна, а е образувано по искове срещу „ИНТЕЛСОФТ-98“ ООД за изплащането стойността на дружествен дял на починалия съдружник К. И. Г.. Въпросите, свързани с търговска тайна, са възникнали едва впоследствие – след направено искане по чл. 190 ГПК, поради което безспорно настоящото производство не се явява образувано, за да осигури нейната защита. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори производството да беше образувано с тази цел, с предвидените в чл. 12 ЗЗТТ мерки за поверителност не би могло изцяло да се ограничи достъпът на въззивниците и техните пълномощници до документите, изискани по реда на чл. 190 ГПК. Съгласно съображение 25 от Директивата, изискванията, имащи за цел да защитят поверителността на търговската тайна в хода на съдебното производство, „следва да включват, като минимум, възможността за ограничаване на кръга от лица, които имат право на достъп до доказателствата или до съдебните заседания, като се има предвид, че всички тези лица следва да са подчинени на изискванията за поверителност, предвидени в директивата, и на публикуване единствено на неповерителните елементи на съдебните решения. В този контекст, като се има предвид, че оценяването на характера на информацията, която е предмет на спор, е една от основните цели на съдебното производство, особено важно е да се гарантира както ефективна защита на поверителността на търговската тайна, така и зачитането на правото на страните по тези производства на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Поради това ограниченият кръг от лица следва да включва поне по едно физическо лице от всяка от страните, както и техните адвокати, и когато е приложимо - други представители с необходимата квалификация в съответствие с националното право, които да защитават, представляват или обслужват интересите на дадена страна в съдебно производство, обхванато от настоящата директива, като всеки от тях има пълен достъп до тези доказателства или съдебни заседания.“ Националните разпоредби в ЗЗТТ са в синхрон с посоченото съображение. Мерките за поверителност са установени в чл. 12 ЗЗТТ, като за случая е релевантна само предвидената в чл. 12, ал. 3, т. 1 ЗЗТТ, с която съдът може да „ограничи напълно или частично достъпа до представен по делото документ, който съдържа търговска тайна или за който се твърди, че съдържа търговска тайна, като предостави достъп до документа само на определени лица“. Съдържанието на мярката изначално изисква, определени лица все пак да имат достъп до документа. Според чл. 12, ал. 4 ЗЗТТ, броят на лицата, на които се предоставя достъп до поверителната информация относно търговска тайна, не трябва да надвишава необходимия за осигуряване правото на защита на страните в процеса, като разпоредбата изрично посочва, че не може да се ограничава достъпът до информация на лицата, които са страни по делото, и на техните процесуални представители. С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Независимо от този изход на делото, доколкото ответниците не са направили искане за присъждане на разноски за настоящото производство, съдът не обсъжда дължимостта на такива. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение