Решение № 2893 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12323/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Върбица, чрез пълномощника адв. Г. Гатев, срещу решение № 1686 от 25.11.2025 г., постановено от Административен съд - Шумен по адм. дело № 316/2025 г. Релевирани са доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в жалбата съображения се отправя искане атакувания съдебен акт да бъде отменен, а вместо него постановен друг, с който да се отхвърли оспорването от О. Х. А. на Решение № 2 по протокол № 28/28.05.2025 г. на Общински съвет - Върбица. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски и, при условията на евентуалност, се противопоставя възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответникът- О. Х. А., чрез пълномощника адв. П. Недев, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за законосъобразност на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като неправилно, да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени релевираните касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, намира, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на О. Х. А. срещу Решение № 2 по протокол № 28/28.05.2025 г. на Общински съвет – Върбица, с което му е отказано да бъде обезщетен чрез предоставяне в собственост на общински имот с площ 4.801 дка с идентификатор № 70398.202.2 по кадастралната карта на [населено място], общ. Върбица. С обжалвания съдебен акт е обявена нищожността на горепосоченото решение. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че към датата на вземане на оспореното решение е било налице висящо съдебно производство по адм. дело № 154/2025 г. на Административен съд – Шумен, образувано на 21.03.2025 г. между същите страни, на същото основание и със същия предмет – проверка на законосъобразността на административен акт, издаден от ОбС–Върбица, по внесено предложение от началника на ОСЗ за обезщетяване на О. А. със земеделска земя от Общинския поземлен фонд /ОПФ/. Счел е, че наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт съставлява отрицателна предпоставка по смисъла на чл.27, ал.2, т. 2 АПК, обуславяща недопустимост на производството по издаване на Решение № 2 по протокол № 28/28.05.2025г., като общинският съвет е бил длъжен да изчака произнасянето на административния съд по съществото на материалното правоотношение, а вместо това е гласувал ново решение, с което за четвърти пореден път е отказал да обезщети жалбоподателя с предложения от ОСЗ земеделски имот. Предвид това, първоинстанционният съд е заключил, че оспореното решение е прието в нарушение на процесуалното правило на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК и е обявил същото за нищожно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видно от събраните по делото доказателства, фактите по спора са правилно установени от първостепенния съд: В изпълнение на решение № 129/04.08.2023 г. по гр. дело № 44/2023 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, началникът на ОСЗ – Върбица е внесъл предложение вх. рег. № 134/24.08.2024 г. за обезщетяване на О. А. с поземлен имот от ОПФ, идентификационен № 70398.202.2, с площ 4, 801 дка, намиращ се в землището на [населено място], местност "Гяур баир аркасъ", кат. IV, НТП – "Нива", като е поискал от общинския съвет да вземе решение за обезщетяване на това лице със земеделската земя от ОПФ. По предложението са формирани шест последователни отказа на колективния административен орган в периода 2023 г. – 2025 г. Тези откази са подробно проследени в мотивите на обжалвания съдебен акт, поради което не се налага преповтаряне на тази фактическа установеност. Необходимо е да се акцентира върху следните факти: Със заповед № РД-15-34/14.02.2025 г. областния управител на област Шумен е върнал за ново обсъждане на ОбС-Върбица Решение № 2 по Протокол № 23/31.01.2025 г., с което не е прето отправеното предложение от началника на ОСЗ- Върбица за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на О. А. с имот- земеделска земя от ОПФ; административният орган е гласувал Решение № 9 по Протокол № 25/27.02.2025 г., с което отново не е приел предложението на началника на ОСЗ за обезщетяване на О. А. с [имот номер], в землището на [населено място], община Върбица. А. е оспорил и това решение на ОбС-Върбица, с оглед на което на 21.03.2025 г. в Административен съд – Шумен е било образувано адм. дело № 154/2025г., по което е постановено решение № 935/11.06.2025г., с което е обявена нищожността на Решение № 9 по Протокол № 25/27.02.2025г., влязло в сила на 01.07.2025г. При тези данни обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че общинският съвет е приел процесното Решение № 2 по протокол № 28/28.05.2025 г. в нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, тъй като към датата на взимане на това решение е висящ пред съда спорът за законосъобразността на Решение № 9 по Протокол № 25/27.02.2025 г. във връзка с образуваното адм. дело № 154/2025 г. Цитираната правна норма определя като предпоставка за допустимост на искането за издаване на административен акт липсата на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване. В настоящия случай е налице тъждественост и по трите елемента от административното правоотношение: издаването на административния акт е от компетентността на ОбС–Върбица, производството е образувано по предложение на началника на Общинска служба „Земеделие“ и е за обезщетяване на О. А. с поземлен имот от Общинския поземлен фонд, идентификационен № 70398.202.2, с площ 4, 801 дка, намиращ се в землището на [населено място], местност "Гяур баир аркасъ", кат. IV, начин на трайно ползване – нива. Постановеният от общинския съвет административен акт - Решение № 9 по Протокол № 25/27.02.2025 г., е бил във фазата на съдебното оспорване по адм. дело № 154/2025 г. на АдмС-Шумен. Предвид това, е налице отрицателна процесуална предпоставка по смисъла на чл.27, ал.2, т.2 АПК за образуване на ново административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна. Постановеният при наличието на такава отрицателна предпоставка акт е нищожен, както правилно е приел и административният съд. Неоснователни са релевираните от касатора възражения за липса на основание за прилагане на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, поради произнасянето от колективния административен орган в съответствие с чл. 173, ал. 2 АПК. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК е от императивен характер и прилагането й не се дерогира от определения от административния съд с Решение № 527/04.04.2025 г. по адм. дело № 91/2025 г. едномесечен срок. За пълнота на изложението е необходимо да се посочи още, че обжалваното съдебно решение е правилно и поради факта, че решение № 527 от 4.04.2025 г. по адм. дело № 91/2025 г. на АдмС–Шумен, с което е обявено за нищожно Решение № 2 по протокол № 23/31.01.2025 г. на ОбС – Върбица и в изпълнение на което общинският съвет е издал Решение № 2 по Протокол № 28/28.05.2025г., е недопустимо. Този извод следва от факта, че със заповед № РД-15-34/14.02.2025 г., областният управител на област Шумен, на основание чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, е върнал на ОбС-Върбица Решение №2 по Протокол № 23/31.01.2025г. за ново обсъждане. При новото обсъждане съветът е приел решение № 9 по Протокол № 25 от 27.02.2025 г., с което повторно не е дал съгласие да бъде предоставен на ОСЗ поискания имот за обезщетяване на О. А.. Това решение, макар и със съдържание, идентично с това на върнатото от областния управител, представлява самостоятелният акт, който в случай на оспорване, подлежи на проверка за законосъобразност. В този смисъл е постановеното Тълкувателно решение № 3/25.07.2023 г. на ВАС по т. дело № 5/2022 г., ОСС, І и ІІ колегия, с което се приема, че в производството по оспорване на решение на общински съвет, по смисъла на чл. 45, ал. 11 във връзка с ал. 8 от ЗМСМА, предмет на съдебен контрол е второто решение на общинския съвет, с което се изменя или потвърждава първоначално приетото решение. Общото събрание на ВАС, І и ІІ колегия определя като предмет на оспорване именно втория, "повторно" приет акт, който в настоящия случай е бил оспорен и въз основа на това оспорване, на 21.03.2025 г. е било образувано адм. д. № 154/2025 г. на АдмС – Шумен. От момента на издаване на заповедта на областния управител за връщане на Решение № 2 по Протокол №23/31.01.2025 г. за ново обсъждане, това решение е престанало да бъде административен акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което и постановеното по жалба срещу него съдебно решение е недопустимо, поради липса на задължителните положителни процесуални предпоставка по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК – акт, който подлежи на оспорване. Поради това, общинският съвет е следвало да изчака решението на административния съд по адм. дело № 154/2025г. за преценка на законосъобразността на Решение № 9 по Протокол № 25 от 27.02.2025 г., постановено като повторен административен акт по реда на чл. 45, ал. 9 ЗМСМА. На последно място са неоснователни и доводите на касационния жалбоподател за липса на еднакъв предмет на произнасяне от ОбС–Върбица, поради постановяване на оспореното Решение № 2 по протокол № 28/28.05.2025 г. при съществено различна фактическа обстановка. Напротив, обосновано първостепенният съд е установил наличието на пълен идентитет между относимите факти в двете производства. По изложените съображения, Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема, че обжалваното решение не страда от сочените от касатора пороци- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, се дължи произнасяне по своевременно направеното от ответника О. А., чрез пълномощника му, искане за присъждане на разноски за адвокатска защита в настоящото производство. Същото следва да бъде уважено за сумата 1 000 евро, при отчитане на представените по делото доказателства - списък на разноските от 27.01.2026 г. и приложения към него договор за правна защита и съдействие от 06.01.2026 г. Противопоставеното от касатора възражение за прекомерност е неоснователно, от една страна предвид претендирания размер, а- от друга- с оглед обема на осъщественото процесуално представителство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,