Определение № 1465 от 27.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 2421/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. първо вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. И. / с предходна фамилия М. / против определение № 1882/15.07.2025 г. по гр.д.№ 1238/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на страната – вх. № 12300/08.05.2025г., за допълване на въззивното решение по делото, с произнасяне по дължими на страната разноски за първоинстанционното производство, с оглед частична промяна на правния резултат в полза на същата. Страната се позовава на същината на искането си – за допълване по реда на чл.250 ГПК на определение № 1093/22.04.2025г., поради непроизнасяне по цялото й искане в предходна молба от 05.02.2025г., с правно основание чл. 248 ГПК, по която съдът се е произнесъл само досежно дължими разноски за въззивна инстанция .С оглед това оспорват обосноваването на въззивния съд с подаване на молбата след преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 вр. с чл. 259, ал.1 ГПК. Ответната страна – „ Мидера“ ЕООД – оспорва частната жалба, като я намира нередовна, поради липса на изложение на основания за допускане на касационното обжалване. Оспорва допустимостта на молбата от 08.05.2025г., като основана на чл. 250 ГПК, който не намира приложение при определенията, т.е. жалбоподателят не може да иска допълване на определение № 1093/22.04.2025 г. на САС по реда на чл. 250 ГПК, а доколкото съдът не е удовлетворил предходната му молба, следва да го обжалва по реда, по който се обжалва въззивното решение, съгласно чл. 248, ал. 2 ГПК. Излагат се съображения, че по начало с молбата от 05.02.2025г. И. И. / тогава М. / е претендирала единствено разноски за въззивна инстанция, по което й искане въззивният съд се е произнесъл в цялост. Следователно, последващата молба е такава за изменение на въззивното решение, по реда на чл. 248 ГПК, преклузивният срок за подаването на която е изтекъл. Изложени са и съображения, относими към произнасяне по същество по молбата на И. И. с вх. № 12300/08.05.2025 г., неотносими към настоящото производство. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК - като преграждащ развитието на производството по молба вх. № 12300/08.05.2025 г. пред въззивния съд – съдебен акт, непопадащ в обхвата на определенията по чл. 274, ал.3 ГПК, поради което и изложение на основания за допускане на касационното обжалване не е изискуемо. За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав съобрази следното: С постановеното решение № 48/14.01.2025 г. по гр.д.№ 1238/2024 г., Софийски апелативен съд не се е произнесъл по отговорността за разноски, независимо че искане за възмездяването им, вкл. за първоинстанционното производство при промяна на правния резултат, И. М. е заявила своевременно с въззивната си жалба. С молба вх. № 3032/05.02.2025г. същата е поискала допълване на въззивното решение, с присъждане на разноски, като не е индивидуализирала същите изрично, като разноски само за въззивна инстанция. От съдържанието на молбата не би могъл да се обоснове категоричен извод за обхвата на претенцията – само разноските за въззивното производство или и тези за първоинстанционното, с оглед частичната промяна в правния резултат. Въззивният съд е възприел молбата като искане за допълване на въззивното решение с присъждане на разноски за въззивното производство и с определение № 1093/22.04.2025г. частично е уважил искането – присъждайки единствено разноски от платена държавна такса – 573,62 лева. Това определение е връчено на И. М. на 05.05.2025 г. и обжалвано самостоятелно спрямо настоящото производство. С молба вх. № 12300/08.05.2025г. И. М. е поискала произнасяне „ относно искането й във въззивната жалба за присъждане на разноски и в първата инстанция „, изрично сочейки за правно основание на молбата си нормата на чл. 250 ГПК. С тук атакуваното определение, съдът е приел, че с молбата от 08.05.2025 г. се претендира изменение по реда на чл. 248 ГПК на въззивното решение, срокът за което, съгласно чл. 248, ал. 1 вр. с чл. 259, ал. 2 ГПК, е изтекъл към датата на депозирането й, предвид връчване на въззивното решение на молителката на 27.01.2025 г.. Частната жалба е основателна. Първоначалното искане на страната по чл. 248 ГПК не би могло да се възприеме категорично в никоя от двете насоки – за допълване възмездими разноски и за първа или само за въззивна инстанция. Съдът е следвало да изиска уточнение, с оглед претенцията й за разноски във въззивната жалба към която искането препраща и която съдържа възмездяване на разноски и за двете инстанции, което уточнение / ако би имал съмнение и след депозирането на молбата от 08.05.2025 г. / е могъл да стори и във връзка с последната, още повече при изричния текст на чл. 250 ГПК, посочен в молбата, за разлика от първата – подадена с посочване реда по чл. 248 ГПК. Несъстоятелно е възражението на ответната страна, че чл. 250 ГПК е неприложим спрямо съдебните определения. С произнасяне по допълване на определение № 1093/22.04.2025г., по реда на чл. 250 ГПК, съдът ще постанови допълване на въззивното решение, по реда на чл. 248 ГПК, предвид което препращането към искането във въззивната жалба / болдван текст от молбата по-горе / не е от естество да обоснове възприетият от въззивният съд петутим. Искането по чл. 250 ГПК е направено в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и съдът е следвало да се произнесе по същество – по възмездимите на И. И. / предходно с фамилия М. / разноски за първоинстанционното производство, с оглед изхода на делото във въззивна инстанция. С оглед горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение