Определение № 3553 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3103/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на И. Г. П., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място], против Определение № 677 от 17.02.2026г., постановено по адм. дело № 90/2026г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е била върната исковата му молба против Административен съд – Кърджали по предявена претенция за обезщетение на претърпените неимуществени вреди от правораздавателната дейност на състав на съдилището по адм.д. 399/2025г. и адм.д. № 673/2025г. по описа на същия съд и производството по делото е било прекратено. Частният жалбоподател излага аргументи за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му, като обяснява, че в исковата молба липсват твърдения за допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз, а на правото на Съвета на Европа, обективирано в Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), поради което дадената от страна на съдебния състав правна квалификация е била неправилна, поради което и указанията му за отстраняване на нередовности не били относими към изложените от ищеца фактически твърдения. Моли за отмяна на прекратителното определение и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводството. Ответникът Административен съд Кърджали не изразява становище по делото. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Жалбата е депозирана в срока по чл. 230 АПК и липсват пречки за нейното разглеждане. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба, подадена от И. П. срещу Административен съд – Кърджали, с посочено правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. С исковата молба била отправена претенция за присъждане на обезщетение в размер на 73 500 евро за претърпени неимуществени вреди, за които се твърди, че са били причинени вследствие допуснати нарушения на чл.6, 10 и 41 от ЕКПЧ при разглеждането на адм. д. № 399/2025 г. и адм. д. № 673/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали. В исковата молба били изложени твърдения за допуснати нарушения на Конвенцията, като било уточнено, че съдията по делата е проявил неуважение, некомпетентност и пристрастност, изразяващи се в непроизнасяне по искане за отвод и предприемане на действия за прекратяване на производствата. Наведени били и съображения, свързани с личността на съдията, като било обяснено, че с тези действия се нарушавали права на ищеца по чл. 6, чл. 10, чл. 13 и чл. 41 от Европейската конвенция за правата на човека, като в резултат на това му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психически дискомфорт, безпокойство, гняв и съмнения в безпристрастността на съда. С определение № 538 от 09.02.2026 г. съдът е дал указания за отстраняване на нередовности в исковата молба, като на ищеца е била предоставена правна помощ чрез назначаване на процесуален представител. В изпълнение на дадените указания процесуалният представител на ищеца е депозирал становище, в което уточнил, че отговорността на ответника била ангажирана поради бездействие на съдията, изразяващо се в непроизнасяне по въпроса за отвод в посочените съдебни производства. Посочено било, че неимуществените вреди са настъпили за периода от 07.08.2025 г. до 15.01.2026 г. Уточнено било също, че твърдените действия представлявали нарушение на чл. 10 и чл. 41 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, свързано с ограничаване на правото на ищеца да разпространява информация относно нарушения на правата на човека. По делото била изискана справка от Административен съд – Кърджали относно хода на адм. д. № 399/2025 г. и адм. д. № 673/2025 г., от която било установено, че към момента на разглеждане на спора двете производства не са приключили с влезли в сила съдебни актове. Първоинстанционният съд е приел, че дадените указания за отстраняване на нередовностите не били изпълнени. Съобразявайки практиката на Съда на Европейския съюз относно ангажирането на отговорността на държавата за нарушения на правото на Съюза, съдът е изложил съображения относно предпоставките за допустимост на такъв иск, а именно наличие на нарушена правна норма, предоставяща права на частноправните субекти, достатъчно съществен характер на нарушението и пряка причинно-следствена връзка между нарушението и вредата. Съдът е приел, че въпреки направените уточнения, не е конкретизирано в какво точно се изразява твърдяното нарушение на правото на Европейския съюз, както и че липсва яснота дали се твърди ограничаване на достъпа до правосъдие или нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Отчетено било и обстоятелството, че производствата, във връзка с които се претендират вреди, били висящи. При тези данни съдът е приел, че не са налице предпоставките за допустимост на иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ, като е счел, че изложените твърдения се отнасят до субективна преценка за състава на съда по висящо производство, която не подлежи на проверка по реда на чл. 203 и сл. от АПК. С оглед на изложеното първоинстанционният съд е оставил исковата молба без разглеждане и е прекратил производството по делото, като е разпоредил връщане на исковата молба на ищеца. Оспореното определение, настоящият състав намира за валидно, допустимо, но неправилно. Правилни са правните изводи на съдебния състав, че за да бъде разгледан иск с правно основание чл.2в ЗОДОВ, следва да се твърдят настъпили вреди от противоправна дейност на съдилищата, администрацията, респ. административните съдилища, извършена в нарушение на конкретни права, защитени и гарантирани в полза на ищеца от правото на ЕС. Отчетено в този случай, във връзка с изложените от страна на частния жалбоподател възражения, следва да бъде обстоятелството, че правната квалификация на иска не е част от задължителното съдържание на исковата молба, уредено в разпоредбата на чл.127 ГПК, вр. чл.204, ал.5 АПК, като задължението да квалифицира исковата претенция действително е била на съда, на основание разпоредбата на чл.146, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.144 АПК. За да извърши правната квалификация, на съдебният състав е необходимо пълно посочване на обстоятелствата, от които ищецът извежда преценката си, че е било нарушено негово право. Без посочване на тези обстоятелства, не може да бъде извършена проверка на засегнатите материални права, гарантирани в полза на ищеца. В конкретния случай противоправната дейност на АС - Кърджали се сочи като допусната при провеждане на две съдебни производства, като се твърди, че поведението на съдебния състав било в нарушение на разпоредби от ЕКПЧ, сочещи на неговата пристрастност. При изложените в исковата молба и уточнението към същата фактически обстоятелства, обосновани се явяват възраженията на ищеца, че същият не е изложил твърдения за това, че с реализираната правораздавателна дейност съдебният състав е нарушил разпоредби на правото на европейския съюз. По тази причина дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, поради което неотносими към спора са били и изисканите от съдебния състав уточнения. Доколкото твърденията на ищеца не са относими към разпоредбата на чл.2в ЗОДОВ, първоинстанционният съд не е разполагал с аргумент да мотивира връщане на исковата молба с неотстраняване на нередовности, свързани с ангажиране всички елементи на същия иск. Вместо това съдебният състав е следвало да изследва относимостта на фактическите твърдения на П. и към други правни разпоредби, включително претендираните от страна на самия ищец такива на чл.1 ЗОДОВ и чл.49 ЗЗД и да извърши пълна преценка на допустимостта на иска от гледна точка на същите норми. Доколкото това не е било сторено с оспорения съдебен акт, настоящият съд е в невъзможност да изложи за пръв път аргументи по отношение на тях, тъй като е ограничен от предмета на конкретното определение. По тази причина същото следва да бъде отменено, а делото върнато за извършване преценка за допустимост на исковата молба от гледна точка на посочените по-горе или други, релевантни на изложените факти, материалноправни норми. В този смисъл при евентуално констатирано разминаване между посочените от ищеца правни и фактически основания, същото следва да бъде преодоляно посредством повторно оставяне на исковата молба без движение и предоставяне на възможност същият да отстрани констатираното разминаване. Това обстоятелство обосновава основателността на частната жалба и е основание за отмяна на оспореното определение с указания за поправяне на допуснатото процесуално нарушение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,