Определение № 352 от 29.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 662/2014 г.

Производството е по реда на чл. 262, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 3891/13.ХІ.2013 г. на петричкото [фирма], подадена против определение № 4088 на Благоевградския ОС, ГК, от 14.Х.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 767/2013 г., с което е била върната частна жалба на това д-во (с вх. № 2407/4.VІІ.2013 г.) срещу разпореждане № 614/26.VІ.2013 г. на РС-Петрич по гр. дело № 1932/2012 г. Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за постановяване на атакуваното прекратително определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Благоевградския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отнасящи се до правото на ответника на защита в процеса. Поради това се претендира отменяването на този съдебен акт, като в тази връзка се инвокират доводи, че исковият процес бил опорочен още в стадия на първоинстанционното производство по делото. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-гр. М. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, както по допустимостта на частната жалба, така и основателността на развитите в нея оплаквания за неправилност на атакуваното прекратително определение на Благоевградския ОС, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред ОС-Благоевград, настоящата частна жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Предмет на инстанционния контрол е само определение № 4088/14.ПХ.2013 г. на Благоевградския ОС, постановено по ч. гр. д. № 767/2013 г., а не и предхождащите го разпореждания и определения. Атакуваното определение за прекратяване на частното въззивно производство по горепосоченото дело е постановено след констатация, че по върнатата частна жалба не е била своевременно внесена дължимата по с/ка на Благоевградския ОС държавна такса в размер на 15 лв. - вкл. и след дадените повторно изрични указания за това с последващо определение на въззивния съд № 3435/23.VІІІ.2013 г., съобщено лично на представителя на [фирма] на датата 24.ІХ.2013 г. Съгласно чл. 262, ал. 1 ГПК срокът за отстраняване на тази нередовност е бил едноседмичен и в процесния случай същият е изтекъл безрезултатно на датата 1 октомври 2013 г. (присъствен ден, вторник). Поддържа се от страна на настоящия частен жалбоподател, че внасянето на въпросната д.т. било извършено именно на тази дата, в подкрепа на което той е представил като доказателство към жалбата си ксерокопие от банково бордеро от [фирма] № 196679677829511, заверено от пълномощника му, за постъпила по с/ка на ОС Благоевград държавна такса в размер на 15 лв. по частното въззивно гр. дело № 767/2013 г., образувано по неговата частна жалба с вх. № 2407/4.VІІ.2013 г. Няма данни по делото обаче този платежен документ /с липсващ печат на кредитната институция/ да е бил надлежно представен в канцеларията на Благоевградския ОС до приключването на работното й време на датата 1.Х.2013 г., както изисква правилото на чл. 62, ал. 1 ГПК, нито че изпращането му до този съд е станало по пощата на същата дата. Следователно налице са били предпоставките по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК за връщане на частната въззивна жалба с вх. № 2407/4.VІІ.2013 г. и затова – като правилно /законосъобразно/ - атакуваното прекратително определение на Благоевградския ОС ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение