Определение № 3256 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1415/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. Б. с вх.№ 5909/28.03.2025 г. срещу разпореждане № 25/24.01.2025 г. по гр.д. № 3093/2024 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е върната жалба на К. И. Б. с вх. № В-2289/30.12.2024 г. (пощ. клеймо от 23.12.2024 г.), подадена срещу определение № 4270/26.09.2024 г. на ВКС по делото. Докладчикът по делото (по гр.д. № 3093/2024 г. на ВКС, ІІІ г.о.) е приел, че К. И. Б. е подала частна жалба срещу определение № 4270/ 26.09.24г. на ВКС, ІІІ г.о., с което на основание чл.274, ал.2 от ГПК е потвърдено разпореждане на СГС за връщане на касационна жалба. Това обжалвано определение на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК не подлежи на обжалване, а е окончателно, тъй като е изчерпан инстанционният контрол, поради което подадената жалба от К. Б. следва да се върне като недопустима. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване пред ВКС и е редовна. По основателността на частната жалба настоящият съдебен състав на ВКС намира следното: Фактическите изводи на докладчика по гр.д. № 3093/2024 г. на ВКС, ІІІ г.о. са обосновани и правният му извод, че определение № 4270/ 26.09.2024 г. по същото дело (гр.д. № 3093/2024 г. на ВКС, ІІІ г.о.) не подлежи на касационно обжалване, е правилен. С определение № 4270/ 26.09.2024 г. на ВКС, ІІІ г.о. на основание чл.274, ал.2 от ГПК е потвърдено разпореждане на СГС № 1032/12.01.2024 г. по в.гр.д. № 8158/ 2021 г. на Софийския градски съд за връщане на касационна жалба. Съставът на ВКС е приел, че изводите на докладчика по въззивното дело на СГС, че с въззивното решение въззивният съд се е произнесъл по обективно съединени установителни искове, всеки един от които е с цена под 5 000 лева (посочена е цената на всеки отделен иск), е правилен, тъй като съгласно нормата на чл.280, ал.3, т.1, предл. 1-во ГПК въззивно решение,постановено по такива искове не подлежи на касационно обжалване. Съставът на ВКС е приел, че в случая се касае за самостоятелни претенции, всяка от които е с цена под законоустановения минимален праг от 5 000 лева за достъп до касационен контрол, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. При това положение е приел, че правилно подадената касационна жалба е счетена от съда (СГС) за недопустима и същата е върната на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК. Поради това, че фактическите и правни изводи в обжалваното разпореждане на ВКС са обосновани и правилни, настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за законосъобразно по съображенията, изложени в него, към които настоящият състав препраща съгласно правилото на чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК. Изложените от частната жалбоподателка доводи са неотносими към законосъобразността на обжалваното разпореждане, поради което не следва да бъдат разглеждани. Поради изложеното обжалваното законосъобразно разпореждане следва да бъде потвърдено. Поради изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Воден от изложеното съдът