Определение № 973 от 17.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 807/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за спиране по реда на чл.282, ал.2 от ГПК на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение №90 от 26.03.2024 г. по в. т. д. №70/2024 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение №515 от 29.11.2023 г. по т. д. № 375/2023г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен предявеният от Й. Д. В. от [населено място] срещу настоящия молител осъдителен иск по чл.405, ал.1 от КЗ за сумата от 26 362,86 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в резултат на кражба на застрахован лек автомобил, извършена в периода 05.03.2021 г. – 10.03.2021 г. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение, Търговска колегия обсъди молбата и доказателствата към нея, при което приема следното: Молбата за спиране е основателна. Видно от данните по настоящото дело срещу въззивното решение е подадена в срок редовна касационна жалба. Съгласно чл.282, ал.2, т.1 от ГПК размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума. Дружеството е внесло сумата от 26 362,86 лева /присъденото застрахователно обезщетение /, като постъпването й по особената сметка за обезпечения на ВКС е потвърдено от специалист - счетоводител на ВКС на 17.04.2024 г. Изложеното налага извода, че са налице предпоставките на чл. 282, ал. 2, т.1 от ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд